Придвижвах се бавно, но пък това ми даде възможността да си подредя що-годе мислите. Малко преди седем се добрах до Рамбла Пасифика и десет минути по-късно вече бях при табелата, указваща посоката към „Ла Каса де лос Ниньос“. Небето беше празно и мрачно като водата на бездънен кладенец. От някой от съседните хълмове се разнесе воят на койот. Наоколо току изпърхваше по някоя нощна птица или пък прилеп. Изключих фаровете на колата и преодолях следващата половин миля почти опипом. Задачата не се оказа чак толкова трудна, но малката кола подскачаше при всяка неравност по пътя и вибрациите й се забиваха право в гръбначния ми стълб.
Спрях на около половин миля от отбивката за „Ла Каса“. Беше седем и петнайсет. По пътя не се виждаха никакви коли. Молейки се горещо ситуацията да остане такава в следващите двайсетина минути, паркирах колата напреки на пътя, така че да блокирам и двете платна. После седнах в тъмното купе с пистолет в ръка и зачаках.
В седем и двайсет и три чух шума от приближаващ се двигател. Минута по-късно правоъгълните фарове на линкълна блеснаха на около четвърт миля от мен. Изскочих от колата, скрих се в близките храсти и затаих дъх.
Той забеляза празната кола късно и затова му се наложи да набие спирачки. Слезе от колата, проклинайки, без да гаси двигателя. Бялата му коса проблясваше в сребристо. Беше облечен с катраненочерно сако, бяла риза, разкопчана на врата, черни панталони и черно-бели обувки за голф. Никакъв брилянтин, никакви лъскави дрънкулки по ръцете.
Изтича до малката кола, опря ръка на покрива, изръмжа и се наведе, за да надзърне през отворената врата на шофьорското място.
Точно в този момент аз изскочих от прикритието си и опрях дулото на пистолета в гърба му.
По принцип мразя огнестрелните оръжия, но ми достави огромно удоволствие да притисна дулото в блейзъра на Тауъл.
— Влизай в колата — прошепнах. — Седни зад волана и не шавай, защото ще ти разпилея карантията.
Той ми се подчини. Заобиколих тичешком колата и се настаних до него.
— Вие — каза Тауъл.
— Запали двигателя. — Сръгах го с пистолета в ребрата, признавам, далеч по-силно, отколкото ми се налагаше.
Малкият автомобил се закашля сериозно, но все пак дойде на себе си.
— Изкарай колата встрани от пътя, така че шофьорската врата да е точно срещу онази скала, после изгаси двигателя и хвърли ключовете през прозореца. — Той изпълни точно нарежданията ми. Нито мускулче не трепна по благородния му профил.
Излязох от колата и му заповядах да последва примера ми. Вратата откъм мястото на шофьора беше блокирана от десетметров гранитен масив. Той се измъкна от пътническата врата и застана неподвижно на ръба на пътя.
— Ръцете горе.
Той ме изгледа пренебрежително.
— Това е нечувано.
— Извади ключовете на колата с една ръка и ги хвърли внимателно ето там. — Посочих към едно място на около пет метра от нас. Той ги хвърли, а аз ги вдигнах от земята, като го държах непрекъснато на мушка.
— Отиди до колата си и се качи на шофьорското място. Сложи двете си ръце на волана, така че да мога да ги виждам.
Последвах го до линкълна. Качих се отзад, седнах зад него и опрях дулото на пистолета в трапчинката на врата му.
— Познаваш анатомията си — казах кротко, — един куршум в медула облонгата11 и казваш последно сбогом на света.
Той не каза нищо.
— Дотук си се справил доста добре с оплескването не само на своя живот, но и на този на куп други хора. Сега изборът е твой. Предлагам ти шанс за частично изкупление. Поне веднъж спаси един живот, вместо да го унищожиш.
— Аз съм спасил не един живот по време на кариерата си като медик.
— О, щях да забравя, че говоря лично с Великия лечител. А къде беше въпросният Велик лечител, когато трябваше да се спаси животът на Гари Немет?
Тауъл издаде сух, къркорещ, утробен звук. При все това успя да запази присъствие на духа.
— В такъв случай предполагам, че знаете всичко.
— Кажи-речи. Братовчедът Тим става много общителен, когато му създадеш нужната мотивация. — Дадох му няколко малки примера, за да добие ясна представа доколко съм наясно с цялата игра. Той ме изслуша неподвижно, безстрастно, без да сваля ръце от волана. Истински бездушен манекен от витрината на скъп бутик.