— Ти си ме познавал по име още преди да се срещнем — казах аз, — от случая с Хикъл. Когато ти се обадих, ти ме покани в кабинета си. За да разбереш какво точно ми е казала Мелъди. Тогава ми се стори странно претрупан с работа педиатър да отдели от скъпоценното си време, за да се срещне лице в лице със свой непознат колега и дори да си поприказва с него. В края на краищата всичко, за което си говорихме, можеше да бъде обсъдено и по телефона. Но ти искаше да ме „преслушаш“ лично. После се опита да ме отстраниш.
— Вие имате репутацията на изключително настойчив млад мъж — каза Тауъл. — Ситуацията и без друго беше започнала да става твърде деликатна.
— Деликатна? Искаш да кажеш твърде кървава.
— Няма защо да ставаме мелодраматични. — Говореше като марионетка от Дисниленд — с равен глас, без следа от угризения или съмнение в собствената си правота.
— Не се и опитвам да бъда мелодраматичен. Просто не мога да махна с ръка на всичките тези убийства. Гари Немет. Хендлър. Елена Гутиерес. Мори Бруно. А сега и Бонита Куин и добрия стар Рони Лий.
При споменаването на последното име той трепна едва забележимо.
— Смъртта на Рони Лий ли те притеснява?
— Името не ми е познато. Това е.
— Рони Лий Куин. Бившият съпруг на Бонита. Бащата на Мелъди. Ар Ел12. Русоляв, висок, с налудничав вид и кофти лява страна на лицето. С южняшкия акцент на Маккафри нищо чудно, че ви се е сторило, че го нарича „Ърл“.
— А — възкликна тихо Тауъл, удовлетворен, че всичко отново си е дошло на мястото. — Ърл. Нелицеприятен тип. Мърляч. Помня, че го мярнах веднъж или два пъти.
— Кофти гени, нали?
— И така може да се каже.
— Той е бил един от бабаитите на Маккафри в Мексико и после „преподобният“ си го довлякъл и тук, за да има кой да му върши мръсната работа. Вероятно е искал да види хлапето си и затова Маккафри открил Бонита и Мелъди. После му хрумнало, че майката може да свърши работа. Ама и Бонита беше една умница, а? Сигурно те е помислила за Дядо Коледа, след като си й осигурил работата в сградата на Манасян.
— Беше ми доста признателна — каза Тауъл.
— И как иначе, нали си й направил такава страхотна услуга? Уредил си я там, за да имаш достъп до апартамента на Хендлър. Тя е домоуправител, значи си има по един резервен ключ за всяка врата в сградата. Значи Бонита идва в твоя кабинет за прегледа на Мелъди и най-неочаквано си изгубва чантата. Нищо по-лесно от това. Колко му е човек да прилъже Бонита, а? Тя е толкова отвеяна. Все губи разни неща. Междувременно ти се снабдяваш с нужния ключ и чудовищата на Маккафри могат да се захванат за работа. Освен това Бонита нищо не губи, нали? Никой не я обвинява в нищо. Само дето, когато няма вече с какво да допринесе за „каузата“, цената на живота й рязко пада, за да завърши накрая като тор в зеленчуковата леха на добрия самарянин. Тъпа жена. Кофти гени.
— Нещата не трябваше да се развият така. Планът не беше такъв.
— Е, всички знаели за какво са добрите планове — за да пропадат.
— Доста сте саркастичен за млад човек. Надявам се, че не се отнасяте така и към пациентите си.
— Рони Лий приключва с Бонита. Може да го е направил само защото Маккафри му е казал, а може и да е имал стари сметки за уреждане. Но сега Маккафри трябва да се отърве и от Рони Лий, защото, какъвто е перко, кой го знае как ще превърти, когато види да убиват собствената му дъщеря.
— Вие сте доста интелигентен, Алекс — каза той. — Но склонността към сарказъм наистина е гадна черта.
— Благодаря за съвета. И за загрижеността. Тя, изглежда, ти е втора природа, нали си лечител.
— Всъщност това е самата истина. И аз се гордея с това. Винаги съм успявал да забравя за разликата между средата, в която съм отраснал, и тази, в която са отраснали децата, а това е първата важна крачка към истинската загриженост. Точно на това се опитвам да науча и студентите си първокурсници в уводния курс по клинична медицина.
— Много съм впечатлен.
— Студентите, посещаващи моите лекции, демонстрират после задълбочени знания. Аз съм добър учител.
Притиснах дулото на пистолета към гърба му. Сребристата му коса се раздели на път, но той дори не трепна.
— Запали двигателя и изтегли колата встрани от пътя. Точно зад оня голям евкалипт.