— Не, благодаря ви, професоре. Вече ги събрах всичките. — Тя пое въздух и се опита да си придаде спокоен вид.
— А ще дойдеш ли все пак на моя пица пикник?
— Само ако се държите прилично.
Той събра длани, сякаш се канеше да произнесе молитва.
— Обещавам, миличка.
— Добре. Професоре, това е Бил Робъртс, журналистът, за който ви говорих по телефона. Бил, професор Гарт ван дер Грааф.
— Здравейте, професоре.
Той ме изгледа изпод ленивите си клепки.
— Не приличате на Кларк Кент8 — каза старецът.
— Моля?
— Не трябва ли всички вестникарски репортери да приличат на Кларк Кент?
— Явно съм пропуснал това синдикално споразумение.
— Интервюира ме един репортер, точно след войната, Голямата имам предвид. Втората Голяма, ако трябва да бъдем съвсем точни. Та този репортер искаше да разбере какво място ще заеме войната в историята. Той например приличаше на Кларк Кент. — Той прокара ръка по изпъстрения си с петна скалп. — Да ви се намират очила или нещо от сорта, млади момко?
— Съжалявам, но очите ми все още са в добро здраве.
Професорът ми обърна гръб и се запъти към един от рафтовете. В движенията му имаше някаква тиха змийска грация, сякаш правеше крачките си встрани, докато всъщност се движеше напред. Той се покачи бавно на едно ниско столче, протегна се и сграбчи някакъв, подвързан с кожа том, после се смъкна обратно и се върна при нас.
— Вижте — каза той, докато разгръщаше книгата, която се оказа колекция от списания с комикси. — Ето кого имам предвид. — Треперещият пръст сочеше рисунка на топрепортера на „Дейли Планет“, който тъкмо се канеше да се вмъкне в поредната телефонна будка. — Кларк Кент. Ето това е репортер.
— Убедена съм, че господин Робъртс знае кой е Кларк Кент, професоре.
— Тогава му кажете първо да заприлича повече на него и чак след това да се върне тук, за да си поговорим — тросна се старецът.
Двамата с Маргарет си разменихме погледи на безпомощност. Тя тъкмо се канеше да каже нещо, когато Ван дер Грааф отметна глава назад и изкряка:
— Хитрата сврака с двата крака! — Последва доволен смях, който скоро премина в немощна кашлица.
— О, професоре! — намръщи се Маргарет.
И двамата се спуснаха в поредната скорострелна размяна на нищо незначещи реплики. Усъмних се, че всъщност се познават доста по-добре, отколкото бях предположил.
— Върза се, миличка, признай си го — настояваше той. — Измамих си те аз. Ти си помисли, че съвсем съм изкуфял.
— Вие не сте по-изкуфял от мен — отвърна му тя. — Ах вие, лошо старо момче!
Надеждите ми, че ще успея да изкопча някаква достоверна информация от този съсухрен гърбушко се изпаряваха с всяка изминала минута. Прокашлях се.
Те млъкнаха и се втренчиха в мен. От едното ъгълче на устата на Ван дер Грааф се стичаше тънка бяла струйка. Ръцете му потръпваха в пристъп на старческа немощ. Маргарет се бе възправила над него с ръце на хълбоците.
— Сега искам да помогнете на господин Робъртс — заяви тя.
Ван дер Грааф ме изгледа мръснишки.
— О, добре де — изхленчи той. — Но само ако ми обещаеш да се разходим заедно около езерото.
— Вече ви обещах.
— Кога?
— Още утре, ако получа добри отзиви за държанието ви с господин Робъртс.
— Аз съм професорът, аз давам отзивите.
Тя пропусна думите му край ушите си.
— Трябва да отида до библиотеката, господин Робъртс. Ще можете ли да откриете после сам кабинета ми?
— Разбира се.
— Значи ще се видим там. Довиждане, професоре.
— Утре в един, ако ще камъни да валят — извика старецът след нея.
След като вратата се затвори, той ме покани да седна.
— Аз лично предпочитам да остана прав. Все не мога да си открия стол, който да ми е удобен. Когато бях момче татко извика в къщи дърводелци и мебелисти, за да опитат да ми измайсторят нещо удобно. Нищо не излезе. Все пак резултатът можеше да мине за произведение на абстрактното изкуство. — Професорът се засмя, залитна леко и се подпря на плота. — Прекарал съм прав по-голямата част от живота си. В края на краищата май спечелих от това. Краката ми са като от чугунени блокове, а кръвообращението ми би могло да свърши работа на два пъти по-млад от мен мъж.
Седнах на едно кожено кресло. Очите ни най-после се озоваха на една височина.
8
Името, под което Супермен се подвизава като журналист в редакцията на вестник „Дейли Планет“. Ъ Б.пр.