— Няма защо. Едно последно нещо — как мога да си намеря карта на остров Бриндамуур?
— Аз поне не знам да има друга освен тази в щатския архив… Чакайте, една от моите ученички беше изготвила курсова работа върху историята на това място. Работата му включваше и карта. Не знам дали при мен е останало копие от нея, но оригиналът трябва да е все още в библиотеката, в раздел „Курсови работи“. Името на ученичката беше… момент да помисля… Чърч? Не, беше нещо друго църковно. Чаплин9. Гретхен Чаплин. Потърсете работата в библиотеката на „Ч“. Няма начин да не е там.
— Благодаря ви още веднъж, професоре. Довиждане.
— Довиждане.
Маргарет Допълмайър седеше зад бюрото си, втренчила поглед в мен.
— Съжалявам, че се държах грубо — казах аз. — Наистина беше важно.
— Добре. Просто си мислех, че можете да бъдете малко по-учтив с мен, предвид това, което направих за вас. — Собственическият импулс се виеше в очите й като прегладнял питон.
— Права сте. Наистина трябваше. Няма да ви притеснявам повече. — Изправих се. — Искрено ви благодаря за всичко. — Протегнах ръка и когато тя колебливо протегна своята, я поех. — Наистина направихте нещо значимо.
— Приятно ми е да го чуя. Колко още ще останете?
Измъкнах внимателно ръката си.
— Не много. — Отстъпих леко и й се усмихнах. Преодолях няколкото мъчителни крачки, които ме деляха от вратата, и с облекчение сложих ръка на дръжката. — Всичко хубаво, Маргарет. И се наслаждавайте на боровинките си.
Тя понечи да каже нещо, но после размисли. Оставих я така — изправена зад бюрото, с връхче на езика, подаващо се измежду непривлекателните й устни, сякаш за да долови някакъв изплъзващ й се вкус.
Библиотеката се оказа строга на вид и впечатляващо запасена за колеж с размерите на „Джедсън“ с книги и периодика. Основната читалня представляваше мраморна катедрала с драперии от червено кадифе, с огромни прозорци на разстояние три метра един от друг. Помещението беше изпълнено с дъбови читални банки, лампи със зелена драперия и столове с кожена тапицерия. Единственото нещо, което липсваше на тази иначе перфектна картинка, бяха учениците, които да четат усилено за августовската сесия.
Библиотекарят беше слаб младеж с късо подстригана коса и тънки мустачки. Носеше риза в червено каре и жълта плетена вратовръзка. Седеше зад бюрото и четеше новия брой на „Артфорум“. Когато го попитах къде се намира секция „Курсови работи“ той ми хвърли един изумен поглед като отшелник, в чието леговище се е промъкнал неканен гост.
— Ето там — каза той безжизнено и ми посочи с пръст към южната част на помещението.
Там имаше дъбов каталог с картончета и в него наистина открих курсовата работа на Гретхен Чаплин. Темата беше — „Остров Бриндамуур — история и география“.
Курсовите работи на Фредерик Чалмърс и О. Уинстън Частейн си бяха по местата, но за мое най-голямо разочарование тази на Гретхен Чаплин липсваше. Проверих още няколко пъти в каталога, за да се убедя, че не съм сбъркал мястото. Уви, студията за Бриндамуур определено липсваше.
Върнах се обратно при господин Карирана Риза и ми се наложи да се прокашлям на два пъти, за да го откъсна от поредната статия.
— Да?
— Търся една конкретна курсова работа, но така и не можах да я открия.
— Проверихте ли най-напред дали е вписана в картотеката?
— Да, вписана е, но самата курсова работа липсва.
— Колко неприятно. Предполагам, че е била изтеглена.
— Бихте ли проверили дали е така, ако обичате?
Захраних го с цялата необходима информация и той стана от стола си с физиономията на човек, над когото току-що е било извършено насилие. Последвах го.
— Остров Бриндамуур — мрачно местенце. Защо ви е притрябвало да научите нещо точно за него?
— Аз съм гостуващ професор от университета в Лос Анджелис и това е част от едно мое изследване. Не знаех, че е необходимо обяснение.
— О, не е необходимо — каза той бързо и зарови нос в тесте картички, после вдигна част от тях и ги разлисти с умението на професионален комарджия. — Ето. Тази курсова работа е била заета преди шест месеца. Леле, доста са пресрочили заемния срок, не мислите ли?