Николай Райнов
Жестокият цар
Френска приказка
Едно време живеел в Испания един езически цар, който се казвал Фелис. Той бил жесток към друговерците. Нападал ги, притеснявал ги, преследвал ги.
Веднъж Фелис нападнал една чета рицари. Между тях имало и един французин, който пътувал с дъщеря си. Фелисовите хора го обградили, но той се защитавал храбро. Най-после успели да го убият, а дъщеря му отвели при царя. Фелис заповядал да я предадат на царицата като робиня, да й слугува.
Един ден, навръх Великден, царицата и младата й робиня добили по едно дете. Царицата родила син, когото нарекли Флуар, а робинята — дъщеря, която назовали Бланшфлор.
Двете деца били хубави като ангелчета и си приличали като братче и сестриче. Малкият Флуар бил даден на майката на Бланшфлор да го откърми и отгледа. Децата отрасли заедно, като близначета. Те бозаели от една и съща майка и спели в една и съща люлка.
Времето минавало. Флуар и Бланшфлор се обичали. Те били постоянно заедно. И двете расли хубави и умни, добри и послушни.
Когато Флуар станал на шест години, царят му намерил учител, който се казвал Гедон. Той трябвало да научи своя ученик да пише и да чете хубави книги, в които се разказва за всички чудеса на света. Но Флуар не можел да запомни нищо, ако Бланшфлор не е при него. Царят се принудил да позволи на малката робиня да учи заедно със своя приятел.
Тогава двете деца залегнали толкова усърдно да учат, че не след дълго вече можели да четат хубави книги, дето се разказвало за земята и морето, за разните птици, растения, риби и животни, както и за всички племена, населяващи земята.
Цели пет години минали тъй. Децата учели заедно уроците си, а после отивали да си играят в хубавата царска градина, дето имало великолепни цветя и всякакви пойни птици.
Но Фелис забелязал, че Флуар не може да мине един час без Бланшфлор. Той се разтревожил.
Какво ще стане с Флуар, ако не го разделят, докато е време, от момичето? Дали няма да му хрумне, когато порасте, да я поиска за жена? Позорно е за един княз да се ожени за робиня, когато има толкова княгини, които с радост биха му дали ръката си.
Не, това не може.
Цар Фелис толкова се ядосал на малката робиня, че му идело да я убие, за да отърве сина си от нея.
Той отишъл при царицата и й разказал за своите страхове.
Но езическата царица била обикнала момичето, както и майка му.
— Няма защо да се плашиш толкова рекла тя на мъжа си. — Ще ги разделим. Те са още деца. Бързо ще забравят всичко. За няколко седмици привързаността на Флуар ще се изпари като роса на слънце. Кажи на Гедон да се престори на болен. Аз ще пратя Флуар да учи при леля си Себила.
Пратили го.
Флуар отишъл на драго сърце, защото царедворецът, който го отвел, го уверил, че и Бланшфлор след ден-два ще дойде в замъка на лелята.
Тоя замък бил далеч от столицата. Времето минавало. Флуар се учел, но без усърдие. Той бил разсеян; Бланшфлор все не пристигала. Минали дни, седмици, месеци, Флуар разбрал, че са го излъгали. Той паднал болен от скръб.
Съобщили на царя за болестта на сина му. Цар Фелис решил да се отърве от омразната робиня завинаги. Щом изчезне Бланшфлор, синът му ще може да се върне в двореца.
— Царице — рекъл той на жена си, — ще заповядам да убият Бланшфлор. Тая робиня ни причини много мъки. Аз обичам сина си и не желая неговото здраве и живот да зависят от нея.
— Господарю — възразила царицата, — недей я убива. Спомни си, че тя е откърмена със същото мляко, което е сукал нашият син. Навярно те се обичат като брат и сестра. Такава обич не е опасна.
— Как да не е опасна? Момчето е паднало болно по тая проклета робиня.
— Добре, аз ще махна Бланшфлор. Ще поръчам да я продадат. Търговците ще я отведат някъде надалече.
— Прави каквото щеш, само да не я виждам тук.
Царицата предала Бланшфлор на своите прислужници. Те я продали на купувачи на роби, които им броили много сребро и скъпоценни камъни, а за царицата оставили разкошни платове, както и една златна чаша, от която били пили всички римски царе още от Еней насам.
Бланшфлор разбрала какво става. Тя се разплакала, но търговците не дали ухо на нейните плачове. Повели я заедно с други роби и робини, които били накупили по околните градове.
След дълго пътуване те стигнали във Вавилон.
Отишли в двореца на тамошния халиф и казали, че имат за продан роби и робини. Халифът ги приел. Момата му се видяла толкова хубава, че я купил веднага, без да се пазари. Той заплатил за нея злато, което тежало седем пъти повече от самата нея.
Когато си отишли търговците, халифът казал на своя домоуправител:
— Това момиче е още малко за женитба. То е много по-хубаво от всички мои жени. Ще го отведеш в кулата и там ще се грижат за него другите моми и жени. Ще му давате всичко, каквото поиска, само няма да го пускате навън от кулата. Никой чужд човек да не го вижда.