Виждали ли са те Бланшфлор?
Да, когато са я довели търговците. Тя била сега в двореца на халифа.
Домакинът запитал:
— Отде е момата? Чия дъщеря е?
— Тя е от Франция. Баща й е бил благороден рицар. Моят баща, испанският цар, пленил майка й и я взел в робство. Аз дойдох тук, за да откупя и отведа момата.
Даир знаел вавилонските закони и обичаи. Онова, което искал да стори Флуар, било много мъчно. Може да се каже, че то било неизпълнимо.
— Нашият халиф е добър, но строг — рекъл съдията. — Той ще се оскърби, ако отидеш и му кажеш, че искаш да откупиш робиня, която му принадлежи. А да ти я подари — това едва ли ще стори: той я цени много. Бланшфлор е затворена в една кула, дето има сто и двадесет стаи. Във всяка от тях живее по една много хубава мома. Въоръжени пазачи бдят денонощно над тия моми: никого не пускат при тях. А пък отвън, пред вратите на кулата, пазят четирима тежковъоръжени войници. Те не дават никому да се приближи до входа на кулата. Веднъж през годината халифът избира по една от момите и се оженва за нея. Изтече ли годината, убива я и взема друга.
— Много жесток обичай — забелязал князът.
— Може да е жесток, но е обичай. Никой в нашата страна няма право да се опълчва срещу него. Иначе ще бъде наказан със смърт. Ала както и да е. Приблизително подир един месец халифът ще си избира жена за през идната година. Всички благородници, князе, емири и везири са вече поканени да присъстват на избора. Тогава става голямо празненство. Момите биват събрани в една голяма градина, дето пеят птици и цъфтят благовонни цветя. Бланшфлор е най-хубава от царските моми. Навярно халифът ще избере нея.
— О, приятелю — викнал отчаяно Флуар, — помогни ми някак си! Как ще живея, след като халифът се ожени за Бланшфлор? Толкова път съм изминал, за да я намеря. Кажи ми, какво да правя?
Даир помислил малко, па рекъл:
— Да ти кажа право, ние, мъжете, не разбираме много от тия работи. Най-добър съвет би ти дала, струва ми се, самата Бланшфлор, ако можеше някак да се видиш с нея. А това е — както ти обясних — много мъчно. В кулата не пускат никого.
— Но съвсем никакво средство ли няма да се промъкне човек там?
— Едничкото средство е да се сприятелиш с някого от пазачите. Ала и да влезеш, мъчно можеш излезе жив от кулата. Там е работата.
— Благодаря и за тоя съвет — рекъл князът. — Ще опитам да вляза, па каквото ще да става.
Даир се опитал да задържи Флуар, като му напомнил още веднъж, че излага живота си. Но князът останал непреклонен.
Той отишъл при кулата и почнал да обикаля около нея, сякаш я разглежда. Началникът на стражите го забелязал и му викнал:
— Назад, чужденецо! Никой не бива да се приближава до тая кула. Забранено е.
Флуар се отдалечил на една крачка, па казал с любезен глас, като продължавал да разглежда сградата:
— Аз само гледам, господин главен страж. Пръв път виждам през живота си такава хубава кула. Иска ми се и аз да си направя такава в моята земя: затова я разглеждам отблизо.
— Добре тогава — казал стражът малко по-меко. — Ала недей се приближава твърде, че има и други стражи: ще те видят и ще те отведат в затвора.
Началникът на стражите бил много верен на своя господар, но имал една страст: обичал да играе на шахмат.
Додето момъкът се въртял пред кулата, минала му през ума една мисъл:
„Тоя чужденец изглежда много богат, щом е решил да си прави такава висока кула. Защо да не изиграя с него един шах? Може да изкарам някоя пара и друга. Богаташите са обикновено глупави хора.“
И той направил знак на чужденеца да влезе в неговата стаичка. Почнали да играят. Ала Флуар бил голям майстор на шах. Той все печелел и печелел. Когато началникът казал, че е време да прекъснат играта, князът му рекъл:
— Тоя ден мене страшно ми вървя. Но ти недей се ядосва: утре пък на тебе ще тръгне. Понеже съм богат, аз не играя за печалба, а за удоволствие. Прибери си парите! Вземи и тия към тях: давам ти ги от благодарност, че прекарахме хубаво времето в игра.
И той му наброил цяла шепа сребро.
От тоя ден князът и началникът се сприятелили. Почнали да се срещат всеки ден и да играят на шах. Князът винаги печелел, ала все оставял печалбата на стража, като му додавал и от себе си пари. На четвъртия ден, след като се свършила играта, Флуар не само дал на приятеля си много пари, но му подарил и златната чаша, от която били пили римските императори.
Изненадан от такава неочаквана щедрост, началникът паднал на колене пред чужденеца и му се заклел във вярност до гроб.
— Вярност до гроб ли? — казал — Не говори такива думи, скъпи приятелю! Мнозина приказват за вярност, а когато дойде ред да услужат на приятеля си, забравят какво са говорили преди малко.