— Моля ти се, недей ме оскърбява! — казал с горчивина стражът. — Ти не знаеш с кого имаш работа. За приятел аз съм готов да направя всичко, дори да си дам и главата.
— Стоиш ли си на думата? — запитал князът.
— Стоя си — и ще си стоя на думата, докато съм жив — отвърнал оня.
— Тогава ще ти кажа нещо, но да не се изплашиш!
— Кажи! Искаш да влезеш в кулата, нали?
— Да, ти се досети. Иска ми се да се видя с оная хубавица, за която разказват толкова чудни неща. Думата ми е за Бланшфлор.
— Добре. Ще намерим средство да ти помогна. Ала знай, че си излагаш живота. Да те пусна по някакъв начин в кулата — това мога. Но не мога да ти помогна по никакъв начин да излезеш от нея. Горе пазят други: те ще те убият, щом те заловят. Такава е заповедта.
— За това недей бери грижа. Ако ме убият, нека ме убият. Ти намери средство да вляза вътре, па сетне ще видим.
Средство се намерило.
Халифът наредил да приготвят за всяка от момите по една голяма кошница с цветя и да отнесат кошниците в стаите им. Флуар бил скрит в кошницата, отредена за Бланшфлор. Той бил облечен в дрехи от румена коприна, а върху него били нахвърляни червени трендафили.
Кошниците били внесени в кулата. Но оная кошница, в която лежал князът, се оказала много тежка за носачите. Те пухтели под тежината й. Затова, щом стигнали до стаите на момите, внесли я в първата стая, която се отворила.
Ала тази стая не била на Бланшфлор, ами на друга мома, която се казвала Кларис.
Момата почнала да вади цветята и — о, чудо! — от кошницата изскочил един хубав момък с дрехи като трендафил, черноок, строен, усмихнат.
— Ти ли си, мила Бланшфлор? — запитал той тихо, като бил уверен, че са го отнесли в стаята на любимата му.
Обаче момата се уплашила. Тя никак не очаквала да излезе от кошницата момък. Надала вик. Другите моми се притекли да видят какво е станало.
Флуар разбрал, че е издаден. Той побързал да се скрие отново в кошницата, ала не знаел какво го чака.
Кларис можела да го погуби. Но тя била най-добрата приятелка на Бланшфлор. Като чула, че момъкът споменава името на младата робиня, решила да го спаси.
Когато дошли момите, тя им казала:
— Проклета пчела! Ужили ме по бузата. Ей от тия цветя изхвръкна.
Момите се изсмели и се разотишли.
Ала Бланшфлор не била между тях. Тя рядко излизала от стаята си.
Кларис отишла, та я извикала:
— Мила дружке Бланшфлор, ела да видиш едно нещо! Едно много чудно нещо, каквото едва ли си виждала. Ела по-скоро!
Момата се обадила отвътре:
— Скъпа приятелко Кларис, остави ме, моля ти се! Съобщиха ми, че халифът бил решил да се ожени за мене. А аз съм дала дума на Флуар, както ти казах. По-добре да умра, отколкото да стана жена на халифа.
— Забрави сега халифа, Бланшфлор! Ела да видиш какво цвете има в моята стая. Няма да съжаляваш, ако дойдеш. Чудно цвете е. Трябва да е някъде от вашите места. Ела!
Бланшфлор излязла — не толкова от любопитство, колкото от желание да угоди на своята приятелка.
Отишли в стаята на Кларис. Флуар се подал от кошницата. Бланшфлор щяла да припадне от радост, като го видяла. Те дълго се гледали мълчаливо и се усмихвали.
Кларис се намесила.
— Хайде — рекла тя, — отведи го в своята стая, Бланшфлор. Но бъдете предпазливи. Гледайте да не ви види някой от пазачите. Пазете се и от другите моми. Само аз знам тайната. Заклевам ви се, че ще мълча. Ако халифът узнае, че в кулата е влязъл момък, ще убие и него, и всички стражи, и тебе, мила Бланшфлор. Той е страшен, когато се разгневи. Пазете се!
Момъкът и момата поблагодарили на добрата Кларис. Те отишли в стаята на Бланшфлор, без да ги види някой. Флуар разказал на своята приятелка всичко, което се било случило с него, откак се разделили. И Бланшфлор му разказала какво станало с нея.
Най-сетне момата напомнила:
— Подир десетина дена ще се празнува новата сватба на халифа. Той ще си избира жена за през годината. Всички казват, че има намерение да вземе мене. Какво да правя, за да се отърва от него? Как да избягам от тоя затвор?
— Не знам — отвърнал князът, — аз се надявах от тебе да науча това. Не познавам нито законите, нито обичаите на тази страна. Ти помисли, посъветвай се с Кларис, па ми обади.
В стаята на Бланшфлор имало един много голям ковчег от абанос. В него момата си слагала дрехите, които й подарявал халифът, когато отиде да види момите. Там лежали и накитите й. Но ковчегът бил току-речи празен: толкова голям бил той. Почука ли се на вратата, Флуар влизал в ковчега.