Дни минавали, а хитрината не била още измислена. Напразно Бланшфлор постоянно се съветвала с умната Кларис: нищо не можали да измъдрят.
Халифът бил заповядал — по тридесет моми да отиват всеки ден в двореца да му прислужват. Той искал да ги гледа, да се наслаждава на хубостта им.
Когато дойдел ред на Бланшфлор, Кларис я събуждала рано-рано, за да отидат заедно.
Ала една сутрин Бланшфлор не се събудила. Тя била много уморена. Цяла нощ приказвали с Флуар за бягството. Чак на съмване заспала. Тя не чула тихото потропване на вратата. Продължавала да спи и не се пробуждала.
Кларис я съжалявала. Не й давало сърце да я събуди. Тя отишла сама в двореца.
— Защо си днес сама? — попитал халифът. — Къде остана твоята приятелка?
— Тя заспа късно, та не се е още събудила — отговорила Кларис. — Цяла нощ се е молила на своя бог да обсипе нашия пресветъл господар с всички свои милости.
Халифът бил поласкан. Той повярвал в лъжата и се зарадвал.
Бланшфлор дошла късно, ала халифът не се разсърдил.
Тя казала тихо на Кларис:
— Мила приятелко, ние намислихме едно средство. Довечера ще ти го кажа. Дано сполучим!
Вечерта Бланшфлор и Кларис отишли при Флуар да си поговорят. Ето какво било намислено. На празника, преди халифът да си избере жена, той имал обичай да играе на шах, за да му върви през цялата година. Всеки можел да седне да играе с него — било туземец, било чужденец. Досега всички, които са играли с халифа, са гледали да изгубят играта, за да му угодят. Те знаели, че той ще ги награди богато. Искали да го зарадват. Но тоя път щял да излезе да играе с халифа — кой, мислите? — сам Флуар. Дано успее да надвие господаря. Наградата щяла да бъде една мома от харема на халифа — онази, която Флуар си избере. А той ще избере Бланшфлор.
— Хитро е намислено — казала Кларис, — обаче има няколко неща, които вие не сте предвидили. Преди всичко: как ще излезе Флуар от кулата? После: дали халифът ще се съгласи да заложи най-хубавата си робиня? И най-сетне: дали Флуар ще надвие? Не забравяйте, че халифът е най-добрият играч на шах в цялото царство! Поне тъй говорят.
— Ще видим — казала Бланшфлор. — Ще си опитаме щастието. Дано Бог ни помогне.
— Дано — казала Кларис. — А пък аз ще помогна на Флуар да се измъкне от кулата.
— Как?
— Много лесно. Когато дойде ред ние с тебе да прислужваме на халифа, Флуар ще облече твоите дрехи и ще тръгне с мене. Аз ще го оставя в стаичката на началника на стражите: той го познава. Ще отида в двореца сама. Ще кажа на халифа, че си болна, та не можеш да дойдеш.
Дошла заранта, когато Бланшфлор и Кларис трябвало да отидат в двореца. Флуар облякъл дрехите, с които неговата приятелка отивала да прислужва, забулил си лицето с фередже и тръгнал подир Кларис, която била също забулена.
Стражите ги пропуснали: те ги познали по дрехите.
Стигнали до стаята на началника, който трябвало да отключи вратата на кулата. Той станал и отключил. В стаичката нямало никой друг. Кларис излязла, а другарката й се навела над ухото на началника и му казала:
— Няма ли и днес да изиграем един шах?
Тоя глас бил мъжки. Началникът го познал. Той побързал да заключи й двете врати. Флуар си снел женските дрехи. Под тях имало мъжки.
Двамата седнали и почнали да играят. Началникът и тоя път получил голям подарък. Князът излязъл и отишъл в къщата на съдията, дето били неговите хора. Разказал всичко на Даир. Оня одобрил кроежа.
А Кларис отишла в двореца и със сълзи съобщила на халифа, че дружката й била болна тоя ден и го моли да й прости: не ще може да дойде да му прислужва.
Халифът се разтревожил. Той повикал седем души лекари и отишъл с тях в кулата. Да, Бланшфлор е болна: лекарите казали това. Тя не бивало да излиза няколко дена. Халифът подарил на момата едни обеци, два чифта златни гривни и една огърлица. После си отишъл угрижен.
Настъпил денят на празника. Глашатаи тръгнали по града да обявяват, че халифът кани в двореца си най-добрите играчи на шах да играят с него. Можели да заложат, каквото искат. Халифът не играел на равни залози: неговият залог бил винаги по-голям от тоя на противника.
Глашатаите минавали от стъгда на стъгда, свирели с тръбите, а после почвали с висок глас да известяват на събралия се народ волята на халифа.
Към двореца тръгнали много играчи на шахмат, все желаещи да си опитат късмета, като поиграят с халифа. Ако не получат подарък, поне ще разказват на внуци и правнуци, че са имали честта да играят с халифа.
Целият площад пред двореца се изпълнил с мъже, които искали да си премерят силите с най-добрия играч на шах.
Великият везир известил на халифа за това.
— Светило на правоверните — казал той, като се поклонил до — те са мнозина: току-речи толкова, колкото са алмазите на твоята чалма. За да играеш с всички, ще ти трябват три месеца.