Той рекъл:
— Тоя път, светило на правоверните, не искам да играя с тебе ни на богатство, ни на роби. Една дума ще сложа за залог. Но и от тебе искам дума.
Всички се учудили на тоя странен залог.
Халифът не разбирал нищо. Какви са тия чудновати думи, които ще служат за залог?
Той поглеждал съперника си и го питал с поглед какво иска да каже.
Князът обяснил:
— Ако ме надвиеш, ще ти кажа името си: тази е думата, която залагам аз. Ако ли те надвия, ти ще обещаеш, че занапред няма да убиваш момите, за които се жениш: тази е думата, която ще заложиш пък ти. Съгласен ли си?
Халифът се съгласил.
Почнали трета игра. Момъкът решил тоя път да зарадва халифа. Той нарочно играл, както играят ония, които сядат за пръв път пред шахматната маса. Дори почнал да се преструва на ядосан. Скърцал с зъби, охкал, въздишал.
Играта се свършила. Халифът надвил.
Князът станал и пръв поздравил своя победител. Радостни викове се разнесли в чертога: всички поздравявали халифа. Той им поблагодарил. Сетне запитал противника си кой е и отде е.
Флуар отговорил:
— Аз съм княз Флуар, син на испанския цар Фелис. Той е пленил, преди да се родя аз, една благородница. Нейно чедо е Бланшфлор, която е сега твоя робиня. За нея съм дошъл тук от далечна Испания. Ние сме бозали с момата едно и също мляко. Една и съща жена — майката на Бланшфлор — ни е отгледала. Обичам тая мома и за друга не бих се оженил. Дали тя ме обича, запитай нея.
Халифът рекъл тогава:
— Трогна ме твоят разказ. На драго сърце ти давам Бланшфлор, макар че ще ме лишиш от най-хубавото цвете на моя харем. Болна или здрава, момата ще бъде твоя. А що се отнася до думата, която дадох в залог аз, и нея ще изпълня, макар че ти нямаш право да искаш от мене това, тъй като съм твой победител. Ще я изпълня, понеже ми е драго, че и през идната година щастието ще бъде на моя страна. Няма да убивам своите съпруги.
Халифът отпразнувал своята сватба. Той си избрал за жена Кларис, приятелката на Бланшфлор. На сватбата между другите поканени присъствали началникът на стражата, съдията Даир, Флуар заедно със своите седмина царедворци и — разбира се — Бланшфлор.
Когато се свършили сватбените тържества, князът и неговата годеница били изпратени с много подаръци. Те се върнали в Испания, дето се оженили и заживели щастливо.