– Последно издание.
– Още вълшебни места ли са намерили? – попита Оливие.
– Явно. Видях какво четяхте в бистрото вчера и реших, че това също може да ви е интересно – каза Мирна на Гамаш.
– Какво сте чели? – поинтересува се Клара.
Гамаш отиде в антрето и донесе книгите, които бе събрал. Сложи ги на другата маса. Най-отгоре беше онази с малката ръка, очертана с червено на фона на черна кожена корица. Никой не посегна да я пипне.
– Къде я намерихте? – попита Жана. Изглеждаше разтревожена.
– В имението „Хадли“. Позната ли ви е?
Дали му се стори, или тя наистина се колебаеше? Жана протегна ръка и той ѝ подаде книгата. След като я огледа за няколко секунди, тя я остави.
– Това е хамса. Древен символ за защита срещу завистници и уроки. Наричат го още Ръката на Мириам. Или Мария.
– Мария ли? – попита Клара, като бавно се облегна назад на стола. – Богородица?
Жана кимна.
– Глупости! – заяви Рут, която бе избърсала от масата капчиците уиски с пръст и сега го облизваше.
– Не вярвате ли в магията? – попита я Жана.
– Не вярвам в магии, не вярвам в бог. Няма такива неща като ангели, феи, край на света или рай. Няма нищо такова. Единствената магия е това. – Старицата вдигна чашата си.
– Помага ли? – попита Гамаш.
– Гледайте си работата.
– Сладкодумна, както винаги – отбеляза Габри. – Аз вярвах в бог навремето, но го зарязах заради постите.
Оливие се изсмя.
– Искате ли да знаете в какво вярвам? – попита Рут. – Ето, дайте ми това.
Без да чака, поетесата се наведе и грабна втората книга от масата. Напуканата и износена Библия, която Гамаш бе взел от имението „Хадли“. Рут присви очи и я доближи до една свещ, докато търсеше желаната страница. Всички в стаята млъкнаха и единственият шум идваше от пращенето на свещите.
– Ето, една тайна ви казвам – започна да чете Рут с глас, износен като книгата, която държеше. – Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.[69]
Всички я гледаха занемели.
Мъртвите ще възкръснат.
В този момент таймерът на Рут иззвъня.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА
Гамаш не можеше да спи. Будилникът показваше 2,22. Лежеше буден и гледаше ярките червени цифри, откакто показваха 1,11. Събуди се не от кошмар, от безпокойство или от пълен пикочен мехур. Събудиха го жабите. Дървесници. Цяла армия невидими земноводни в езерото огласяха нощта с любовни песни. Очакваше, че ще е изморен в този час, но не беше. Заранта жабешкото крякане действаше ободряващо, след вечерята създаваше атмосфера. В два през нощта беше просто досадно. Всеки, който твърди, че на село е спокойно, никога не е бил там. Особено пролетно време.
Стана, сложи си халата и чехлите, взе няколко книги от шкафчето и слезе на долния етаж.
Запали камината и си направи чаша чай, после седна, загледан в огъня, и се замисли за вечерното парти.
Рут си бе тръгнала веднага след като алармата ѝ зазвъня и изплаши всички до смърт. Просто прочете невероятния пасаж от посланието на свети Павел до коринтяните. Невероятно писмо, помисли си Гамаш. Слава богу, че са го запазили.
– Лека нощ – извика ѝ Питър от вратата. – Приятни сънища.
– Винаги са такива – сопна се старицата.
Вечерята продължи спокойно и вкусно. Питър сервира тарта с круши и червени боровинки от пекарната на Сара. Жана бе донесла ръчно приготвени шоколадови бонбони от шоколадова къща „Мариела“ в Сан Реми, а Клара извади чиния с нарязани сирена и купички с плодове. Силното ароматно кафе бе идеален завършек на вечерта.
Сега с чаша чай в ръка Гамаш премисляше всичко, което бе чул, в тихия пансион. Взе единия годишник. Беше от първата година на Мадлен в училището и нямаше много нейни снимки. Хейзъл се виждаше сред няколко от училищните отбори. Но с годините Мадлен сякаш бе разцъфнала. Станала бе капитан на баскетболния и на волейболния тим. На всички снимки Хейзъл беше до нея. На естественото си място.
Гамаш остави книгите и се замисли за момент. После пак взе годишника и потърси липсващата мажоретка. Жана Потвен. Възможно ли беше? Възможно ли беше да е толкова лесно?
– Проклети жаби! – измърмори Бовоар няколко минути по-късно, щом влезе в стаята. – Едва се отървахме от Никол, а почнаха те да ни досаждат. Все пак са малко по-красиви и не толкова лигави. Какво четете?
– Преглеждам годишниците, които донесе Лакост. Чай?
Бовоар кимна и разтърка очи.