– Но ти ненавиждаш тази длъжност – изтъкна той.
– Така е. Но повече ненавиждам да ме пренебрегват. Всеки го мрази, не съзнавате ли?
Клара си спомни всички сватби, на които бяха пропуснали да я поканят, и как се бе почувствала. Отчасти изпитваше облекчение, че не се налага да ходи на тържеството и да купува скъпи подаръци, но по-силна беше обидата, че са я пренебрегнали. Че са я забравили. Или по-лошо. Че са си спомнили за нея, но са решили да не я канят.
– После ви е отнела мосю Беливо – продължи Гамаш.
– Преди да почине, Жинет често повтаряше, че двамата с него бихме били чудесна двойка. Можем да си правим компания. Бях започнала да се надявам, че ще се сбъдне.
– Но той е искал повече от компания – отбеляза Мирна.
– Искаше нея. – Хейзъл вече не криеше огорчението си. – И започнах да осъзнавам, че съм допуснала ужасна грешка. Но не виждах начин да се измъкна.
– Кога решихте да я убиете? – попита Гамаш.
– Когато Софи се прибра за Коледа и целуна най-напред нея.
Това просто, шокиращо твърдение падна насред свещения им кръг като мъртвата птичка. Гамаш си спомни нещо, което постоянно го бяха предупреждавали. Не ходи в гората напролет. Никога не заставай между майка и малкото ѝ.
Мадлен го беше направила.
След малко инспекторът заговори:
– Пазили сте ефедрина на Софи отпреди няколко години. Не защото сте възнамерявали да го ползвате, а защото не изхвърляте нищо.
„Нито мебели, нито книги, нито емоции“ – помисли си. Хейзъл не се разделяше с нищо.
– Според лабораторията веществото, използвано за убийството, е било твърде чисто, за да е произведено наскоро. Първоначално си помислих, че може да е от магазина на Одил. Но после си спомних, че е имало и друго шишенце с хапчета. Отпреди няколко години. Хейзъл каза, че Мадлен ги намерила и ги взела, но това не е вярно, нали, Софи?
– Мамо!
Момичето я погледна смаяно. Хейзъл посегна към ръката ѝ, но Софи бързо се дръпна. Този жест явно засегна майка ѝ повече от всичко друго.
– Ти си ги намерила и си убила с тях Мадлен заради мен?
Колкото и да не искаше, Клара долови лек нюанс на задоволство в гласа на Софи.
– Трябваше да го направя – настоя Хейзъл. – Тя щеше да те отнеме от мен. Да ми отнеме всичко.
– Опитали сте се да я убиете още на петъчния сеанс – каза Гамаш, – но дозата е била малка.
– Ама тя изобщо не беше там – изтъкна Габри.
– Не, но сготвеното от нея ядене е било – обясни Гамаш, като се обърна към Беливо. – Вие ми казахте, че не сте могли да спите онази нощ, защото сте били разстроен от сеанса. Но първият сеанс изобщо не е бил толкова плашещ. Не сте могли да спите заради ефедрина.
– Est-ce que c’est vrai?[77] – удивено попита Беливо Хейзъл. – Сложила си отровата в яденето и си ни я дала? Можеше да ме убиеш.
– Не, не. – Хейзъл протегна ръка към него, но той бързо се дръпна. Един по един всички я изоставяха и тя оставаше сама, от което най-много се боеше. – Никога не бих поела този риск. Знаех от вестниците, че ефедринът може да е смъртоносен само за хора със сърдечно-съдово заболяване, а бях сигурна, че ти нямаш.
– Обаче сте знаели, че Мадлен има – вметна Гамаш.
– Мадлен е имала болно сърце? – изненада се Мирна.
– От химиотерапията. Казала ви е, нали, Хейзъл?
– Не искаше да казва на никого, защото не желаеше да се отнасят към нея като към болен човек. Вие откъде разбрахте?
– Патоанатомът ми каза, а личният лекар на Мадлен потвърди.
– Не, имам предвид как разбрахте, че съм знаела? Не съм казвала на никого, дори на Софи.
– От аспирина.
Хейзъл въздъхна:
– Мислех, че съм постъпила умно, като скрих лекарствата на Мадлен между всички останали.
– Инспектор Бовоар ги видял, когато сте търсели нещо за глезена на Софи. Имали сте цял шкаф, пълен със стари лекарства. А сред тях – аспирин, но не от обичайния. Изпратихме го за анализ. Оказа се, че е в много ниска доза. Доста под нормалното. Хората със сърдечни проблеми често вземат ниски дози аспирин веднъж дневно.
Много от присъстващите кимнаха. Гамаш замълча за момент. Вгледа се в Хейзъл.
– Мадлен е запазила една тайна. Дори от вас. Може би преди всичко от вас.
– Тя ми казваше всичко – възрази Хейзъл, сякаш защитаваше старата си приятелка.
– Не. Едно последно нещо, едно изключително важно нещо е запазила в тайна от вас. От всички. Мадлен е умирала. Имала е разсейки от рака на гърдата.
– Не! – възкликна мосю Беливо.