Габри изчака, докато клиентката изпи последните глътки билков чай и остави чашата. Надничаше зад вратата на кухнята и през пролуката я видя да става.
Жана Шове се беше върнала в пансиона миналата нощ, след вечеря. Тогава Габри се усмихна, даде ѝ ключа от стаята, а после дискретно се обади на Гамаш в дома му.
– Върна се – прошепна.
– Pardon?[40]
– Върна се – повтори Габри по-силно.
– Кой се обажда?
– Ох, за бога – изкрещя хотелиерът в слушалката, – вещицата се прибра!
– Габри?
– Не, Глинда[41] е. Разбира се, че съм аз! Дойде преди пет минути. Какво да правя?
– Нищо. Само следете да не напуска пансиона, докато дойда утре.
– Кога ще дойдете? Как да я спра? Ало? Гамаш, ало?
Цяла нощ лежа втренчен в тавана и се опитваше да измисли как да задържи жената на долния етаж. И сега моментът настъпи. Жана Шове стана от масата.
Дали тази невзрачна дребна женица беше убийца? Може би. Със сигурност бе виновна за сеанса, който уби Мадлен. Впрочем той за малко не уби и него. Това ли беше намерението ѝ? Нима тази ужасна жена се опитваше да го убие? Той ли беше истинската ѝ мишена? Но на кого му е притрябвало да го убива?
Изведнъж се сети за доста дълъг списък – от момиченцето, което бе тормозил във втори клас, до приятелите, чиито рецепти бе откраднал. Да не говорим за злобните забележки, които бе изричал зад гърба им достатъчно силно, че да го чуят. Остроумни язвителни коментари. Компанията около него се забавляваше, а Габри се наслаждаваше на ефекта от думите си и се опитваше да не забелязва обидата, смайването и болката по лицата на хора, смятали го за приятел.
Нали затова с Оливие решиха да се преместят тук. Отчасти за да се махнат от кашата, която бяха забъркали в живота си дотогава, но също и за да живеят на място, където добротата надделява над многознайството.
Беше започнал нов живот тук, но може би сега миналото се завръщаше да го преследва. Може би един от ония стари педерасти го бе открил и платил на тази вещица да го погуби.
Да, това беше единственото разумно обяснение. Ако не го убиеше сега, а в присъствието на Гамаш едва ли би го направила, със сигурност щеше да го прокълне. Да направи така, че някоя част от него да изсъхне и падне. Дано само да не е косата му!
Жана се огледа и бавно тръгна по коридора към стаята си.
„Дали смята да се измъкне през прозореца в другия край?“ – питаше се Габри. Можеше да очаква такъв хитър ход от нея. Отвори вратата още малко и надникна. Котаракът се измъкна и наперено влезе в трапезарията.
– Отиваш при любовницата си, а, мръснико? – изсъска Габри. Беше убеден, че проклетият котарак на Оливие се е сдушил с Жана.
Каквото и да ставаше, не беше за добро. Изви глава и погледна зад вратата. Коридорът бе празен. Отвори вратата възможно най-малко, колкото да измъкне едрото си тяло (тоест доста широко) и излезе на пръсти в коридора. Прозорецът беше открехнат, но мрежата против насекоми си беше на мястото.
Габри си каза, че ще е в по-стратегическа позиция, ако застане на рецепцията. След около трийсет секунди зорко наблюдение реши да поиграе пасианс на компютъра, докато чака или Гамаш да дойде, или вещицата да го убие. Нямаше защо да скучае междувременно. Когато премести мишката, на монитора се отвори прозорец с картинка. Ефедрин, гласеше рекламата. Габри я прочете и се замисли дали да си поръча, но реши все пак да се обади на Оливие.
– Интересно дали го е прочел – измърмори Клара, като остави филийката. Най-сетне се чувстваше нахранена, даже преситена.
– Изглеждаше съвсем спокоен, когато го срещнахме тази сутрин – отбеляза Мирна.
– Едва ли би издал как се чувства, не мислите ли? – изтъкна Питър и взе филийката на Клара.
– Какво общо има със случая „Арно“? – попита Мирна. – Оттогава минаха години.
– Поне пет – съгласи се Питър.
Зае по-изправена поза на стола и опря ръце на масата в добре заучена спокойна стойка. Веднъж Рут го бе смъмрила, че е надменен педант. Питър знаеше, че не е права, но все пак се засегна. Оттогава се стараеше да не се държи твърде официално и високомерно, когато казва на хората неща, които може би не знаят: по какъв начин да режат правилно домат или как да държат вестник, или когато им даваше информация – по случая „Арно“, например.
Навремето бе изчел всичко за него. Нашумя много в новините и месеци наред бе тема номер едно.
– Сега си спомням – обърна се към него Мирна. – Беше се вманиачил по него.
– Не се бях вманиачил. Беше важен случай.
41
Добрата вещица от Юга – героиня на Л. Франк Баум от детската книга „Вълшебникът от Оз“ (1900). – б. р.