– Да, интересно беше – съгласи се Клара. – Разбира се, тогава още не познавахме Гамаш, но всички бяхме чували за него.
– Той беше една от звездите в полицията – вметна Мирна.
– До случая „Арно“ – уточни Питър. – Защитата го изкара лицемер, който преследва лична изгода. Жаден за почести и власт, но слабохарактерен. Воден от завист и горделивост.
– Точно така – съгласи се Мирна, която си спомни още подробности, след като се замисли. – Защитата не намекна ли също, че той е натопил Арно?
Питър кимна:
– Арно беше комисар в отдел „Тежки престъпления“. На процеса се разбра, че умишлено е спирал разследвания на сериозни случаи, дори на убийства.
– Особено когато жертвите са били индианци – кимна Мирна.
– Точно щях да го кажа. В крайна сметка Арно започнал да заповядва на най-приближените си колеги да убиват хора.
– Защо? – попита Клара, която не си спомняше подробности от толкова отдавна.
Мъжът ѝ сви рамене:
– Появиха се намеци в издания като това – вдигна вестника, който държеше, – че Арно просто е оставял престъпниците да се трепят помежду си, вместо да убиват невинни хора. В полза на обществото.
В хола на Мирна настъпи тишина. Тримата започнаха да си спомнят други шокиращи разкрития. Случаят беше още по-ужасен, защото квебекчани, както говорещите английски, така и франкофоните, имаха дълбоко уважение към местната полиция. До този случай. Процесът срещу Арно ги бе отблъснал.
Питър си спомняше как следеше новините тогава. Как всеки ден висши полицейски началници излизаха с умърлушени лица пред камерите. Как журналистите тикаха микрофони под носовете им. Отначало се появяваха заедно, за да демонстрират единство. Но накрая двама бяха изолирани от стадото.
Гамаш и прекият му началник. Комисар не знам си кой. Единственият, който заставаше до Гамаш открито. Беше почти трогателно да гледаш как двамата мъже стават все по-тревожни с ожесточаването на обвиненията.
Но Гамаш продължаваше да се усмихва, докато репортерите му задаваха все същите глупави, подвеждащи и оскърбителни въпроси. Беше спокоен и любезен по един старомоден начин. Дори когато го обвиняваха в нелоялност. Дори когато накрая го обвиниха в съучастничество. Знаел за убийствата и мълчаливо ги одобрявал. Все пак, намекваше Арно, как би могъл началникът на отдел „Убийства“ да не е наясно?
– Беше ужасно – каза Клара. – Все едно да гледаш катастрофата на „Хинденбург“[42] на повторение безброй пъти. Как съсипват нещо благородно.
Питър не знаеше дали жена му има предвид Гамаш, или цялата полиция.
– Медиите, разбира се, бяха разделени – отбеляза той. – Повечето подкрепяха Гамаш, но някои го призоваваха да подаде оставка.
– Този специално – добави Мирна и посочи вестника, сгънат отстрани на масата – публикуваше коментари, според които Гамаш трябвало да лежи заедно с Арно. Та двамата да се хванат за гушите.
– Какво се случи с Арно и съучастниците му? – попита Клара.
– Лежат зад решетките някъде. Цяло чудо е, че другите затворници още не са ги очистили.
– Басирам се, че тоя гадняр Арно командва целия затвор – заяви Мирна.
Смачка салфетката си и хвърли хартиената топка по масата с колкото сила имаше. Двамата ѝ гости я погледнаха, изненадани от внезапния ѝ изблик на гняв.
– Какво има? – попита Клара.
– Не разбирате ли? Говорим за този случай, сякаш е епизод от телевизионен сериал. А той е реалност. Този Арно убиваше хора. Същите хора, които трябваше да защитава. Защо? Защото са били индианци, отчаяни и надрусани с кокаин. И единственият, който го спря, единственият, който имаше куража да се изправи срещу Арно и цялата полицейска йерархия, също пострада – опитаха се да го унищожат. Арно е психопат, а аз не поставям с лека ръка такава диагноза. Познавам симптомите. Работила съм години наред с психопати. Не разбирате ли?
Мирна погледна двамата си приятели. Наведе се, взе вестника и го удари в масата, сякаш искаше да го накаже.
– Случаят не е приключил. Аферата „Арно“ продължава.
Телефонът иззвъня и Клара вдигна.
– Оливие се обажда – каза, като закри слушалката. – Ей, благодаря. Ще предам. – Затвори и се обърна към Питър и Мирна: – Чували ли сте за ефедрин?
ГЛАВА ДВАЙСЕТА
Бовоар разпредели задачите.
Лакост трябваше да проучи живота на Мадлен Фавро. Ивет Никол – да изготви списък на доставчиците на ефедрин и да провери кой наскоро е изпълнявал поръчки в района. Лемио щеше да помага на Гамаш и Бовоар.
– Не е честно! – възрази Никол, смаяна от грешната преценка на Бовоар. – Лемио пръв започна да проучва епилепсията, или каквото там беше.
42
При приземяването си в Ню Йорк на 6 май 1937 г. германският дирижабъл „Хинденбург“ (най-големият летателен апарат за времето си) претърпява инцидент, вследствие на който загиват 36 души. Пожарът е широко отразен в медиите, а общественото доверие в безопасността на дирижаблите е силно разколебано, което предвещава и края на тяхната ера. – б. р.