– Сигурно ще повикам на помощ ангелите – усмихна се Гамаш. – Виж, Жан Ги, рано или късно в живота човек се сблъсква с този въпрос. В какво вярвам? Аз вече имам отговор. И ако той ме убие, така да бъде. Но няма да избягам.
– Не ви карам да бягате, а да приемете помощта ми. Нека да дойда с вас.
Гамаш махна пренебрежително:
– Имаме прекалено много неща за вършене. Хващай се на работа.
Бовоар отново се вгледа в очите на Гамаш, после отмести поглед. Даде си сметка какво ще убие главния инспектор. Нямаше да е зъл дух или демон. А собствената му гордост.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
– Чух, че сте вещица.
– Предпочитам да ме наричат уиканка. Предполагам, че сте католик.
Гамаш вдигна вежди. Жената пред него навярно бе около четирийсетте, макар че точната ѝ възраст трудно можеше да се определи. Инспекторът си помисли, че сигурно и като дете е изглеждала на средна възраст. Носеше практична пола и обувки с ниска подметка. Пуловерът ѝ бе с добро качество, макар и старомоден. Детективът се запита откъде ли го е взела? От майка си? От магазин за дрехи втора употреба? Оставаше да си сложи сукман и щеше да заприлича на героиня от книгите на Беатрикс Потър[44], които той купуваше за Флоранс. Чертите ѝ бяха остри, очите – сиви. Гамаш имаше чувството, че разпитва горско същество. Много умно при това.
– Не съм особено религиозен – отвърна.
Дали Бовоар бе прав? Дали тази жена се опитваше да проникне в ума му? Така или иначе, Жан Ги бъркаше – нещата, в които Гамаш вярваше, бяха навсякъде другаде, но не и в главата.
– Уиканка ли? – попита.
– Практикуваща – усмихна се жената леко, но добронамерено.
Седяха в дневната на пансиона, до запалената камина. Очертаваше се топъл ден, но огънят не беше излишен. Стаята бе елегантно и семпло обзаведена – изненада за всеки, който се запознаеше първо с Габри, а после с жилището му. Гамаш се питаше кое е по-искрено: превзетото държание на хотелиера или скромният му уютен дом.
– Търсихме ви вчера. Бихте ли ми казали къде бяхте?
– Разбира се. Но искам първо да ми отговорите на един въпрос. Мадам Фавро убита ли беше?
– Габри не ви ли каза?
– Каза ми. Но също така ми заяви, че е написал „Продуцентите“ и Мел Брукс му е откраднал сценария, а Рут му е баща.
Гамаш се засмя:
– Способен е да казва само по една истина на ден. За съжаление, новината за мадам Фавро е вярна. Била е убита.
Жана затвори очи за момент и въздъхна:
– Ефедрин?
– Значи ви е казал две истини – призна Гамаш. „Този проклет Лемио“, помисли си.
– Какво е ефедрин?
Жана звучеше толкова непринудено, че инспекторът се запита дали е просто любопитна, или е изключително хитра. Ако не знаеше какво причинява ефедринът, значи бе невинна за убийството.
– Първо отговорете на моя въпрос, ако обичате. Къде бяхте вчера следобед?
– Горе, на хълма.
– В имението „Хадли“?
На лицето ѝ се изписа отвращение, сякаш изведнъж се беше повдигнала завеса и Гамаш бе успял да надникне зад нея.
– Не, не на онова място. Надявам се никога повече да не стъпя там.
Жената се втренчи изпитателно в него, сякаш търсеше по лицето му знаци, че възнамерява да я върне там. Гамаш си каза, че този поглед трябва да е много познат на зъболекарите. Поглед на уплашен пациент, който казва: „Моля ви, не искам да ме боли.“
Жана бързо възвърна самообладанието си.
– Бях в малкия параклис.
– „Свети Тома“?
– Да. Прекрасен е. Имах нужда от тихо и спокойно място, за да се помоля. – Жана забеляза недоумението му. – Какво? Вещиците не могат ли да се молят? Или си мислите, че се молим само на паднали ангели, а не на онези, които бдят над „Свети Тома“?
– Не знам нищо за уика. Бих искал да науча повече.
– Ще дойдете ли с мен?
– Къде?
– Страх ли ви е? – засмя се Жана.
Гамаш се замисли за момент. Опитваше се да не лъже заподозрените. Не беше въпрос на етика, просто знаеше, че ако го усетят, това ще отслаби позицията му. А не искаше да се случва. Най-малкото заради глупава лъжа.
– Винаги се боя малко от неизвестното – призна. – Но не се страхувам от вас.
– Имате ли ми доверие?
– Не – усмихна се Гамаш. – Имам доверие на себе си. Освен това разполагам с пистолет, а вие вероятно нямате.
– Така е, предпочитам други оръжия. Днес е прекрасен ден. Грехота е да стоим вътре. Предлагам да се поразходим. Можем да отидем до параклисчето.
Спряха за момент на голямата веранда, между люлеещите се столове и плетените масички. После слязоха по стълбището и продължиха мълчаливо няколко минути. Беше златен ден, обагрен с всички нюанси на зеленото, които човек може да си представи. Черният път най-сетне бе изсъхнал, а въздухът ухаеше на свежа трева и напъпили дървета. Моравите в парка бяха осеяни с лилави и жълти минзухари. Цели поляни нарциси, завладели зелените площи в Трите бора, поклащаха яркожълтите си фунийки и отразяваха слънцето.
44
Хелън Беатрикс Потър (1866–1943) – известна английска писателка и илюстраторка на детски книги. – б. р.