– Дали е знаела?
– Нямам представа. Възможно е да не е била наясно. Но има жени с рак на гърдата, които познават телата си почти на телепатично ниво. Това е изключително силна връзка. Декарт не е бил прав. Няма разделение между разум и тяло. Тези жени знаят не само първоначалната диагноза. Разбират, когато ракът се върне.
Шарън Харис се качи в колата и потегли точно когато се появиха първите големи дъждовни капки, вятърът се усили, а небосводът стана тъмнолилав и непроницаем. Гамаш се добра до бистрото, преди небето да се продъни. Настани се в едно кресло, поръча си уиски и анасонова луличка и се загледа през прозореца към развихрящата се буря. Питаше се кой ли би желал да убие вече умираща жена.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА
– Интересна ли е книгата?
Мирна се наведе над рамото на Гамаш. Инспекторът се бе вглъбил толкова, че отначало не я забеляза.
– Не знам – призна и ѝ подаде четивото си. Изпразнил бе джобовете си от книгите, които беше събрал. Чувстваше се като ходеща библиотека. Останалите детективи събираха пръстови отпечатъци и други улики, а той – книги. Не всеки би се съгласил, че подходът му е правилен.
– Ужасна буря. – Мирна се тръшна в голямото кресло срещу него и поръча червено вино. – Слава богу, че не трябва да излизам. Всъщност, ако поискам, мога никога да не излизам. Всичко, от което имам нужда, е тук.
Жената доволно разтвори ръце и пъстрият ѝ кафтан се разпери върху страничните облегалки на креслото.
– Храна от Сара и мосю Беливо, компания и кафе...
– Виното, Ваше Величество! – обяви Габри и постави тумбеста чаша върху тъмната маса пред тях.
– Свободен си. – Мирна кимна с удивително царствен маниер. – Имам вино, уиски и всички книги, които бих пожелала някога да прочета.
Вдигна чашата си за наздраве и Гамаш стори същото.
– Santé[53].
Двамата се усмихнаха и загледаха как дъждовната вода облива матовите стъкла на прозорците.
– Да видим сега какво имаме тук. – Мирна сложи очилата си и заразглежда подвързаното с кожа томче, което Гамаш ѝ беше дал. – Къде намерихте това? – попита след малко, като остави очилата да увиснат на връвчицата си и да се приземят върху широката ѝ гръд.
– В стаята, където е умряла Мадлен. Беше в библиотеката.
Мирна веднага остави книгата, сякаш злото бе заразно. Илюстрацията на корицата беше простичка, но впечатляваща. Малка ръка, очертана в червено. Приличаше на кръв, но Гамаш се успокояваше, че е просто мастило.
– Това е книга за магия – каза Мирна. – Не видях издателство и идентификационен номер. Вероятно е апокрифно издание.
– Имате ли представа от коя година е?
Мирна се наведе над книгата, но не я докосна.
– Кожата на гърба се е напукала малко, а част от страниците изглеждат отлепени. Сигурно лепилото се е разсъхнало. Предполагам, че е отпреди Първата световна война. Има ли надпис?
Гамаш поклати глава.
– Виждали ли сте нещо подобно в книжарницата? – попита.
Мирна се престори, че мисли, но от самото начало знаеше отговора. Щеше да си спомни нещо толкова зловещо. Тя обичаше книгите. Всички книги. Имаше окултни и няколко за магия. Но ако между тях се появеше издание като това, много бързо щеше да я даде. На човек, когото мрази.
– Не, никога.
– А като тази?
Гамаш бръкна във вътрешния си джоб и извади книгата, която току-що бе прочел от кора до кора. Не му се искаше да свършва.
Очаквал бе любезен, любопитен поглед. Може би усмивка и разпознаване. Но не очакваше ужас.
– Къде намерихте това?! – Мирна грабна книгата от ръката му и я бутна отстрани на креслото.
– Какво има? – попита Гамаш, изненадан от реакцията ѝ.
Жената сякаш не го чу. Трескаво заоглежда стаята. Мосю Беливо бе застанал на вратата, изглеждаше объркан. След секунда влезе.
Мирна вдигна отново книгата и я постави на масата. Отгоре вече имаше малка купчина: странното подвързано с кожа томче с червена ръка на корицата, една Библия и тази книга със смешна илюстрация, която бе причинила толкова тревога.
– Коя е Сара Бинкс? – попита Гамаш, като почука по корицата.
– Сладкодумницата от Саскатун – отговори Мирна, сякаш това обясняваше всичко.
Инспекторът вече бе потърсил информация за „Сара Бинкс“ в интернет и знаеше, че книгата е написана като шеговита биография на най-лошата поетеса в света. Беше сърдечна, топла и смешна, а Мадлен я бе държала скрита.
– Намерих я в дъното на едно чекмедже в спалнята на Мадлен.
– Била е у Мадлен?
– Очаквахте, че ще е при друг ли?