– Беше в дивана, представяш ли си? – възкликна Мадлен. – След толкова години. Сигурно ни е чакало. Чакало е този момент.
Хейзъл си спомни, че приятелката ѝ винаги изглеждаше като заобиколена от магия. А където има магия, има и чудеса.
– Къде го намери?
– Там, отзад. – Мадлен посочи зад дивана. – Веднъж, когато ти беше в тоалетната, го пъхнах в малка дупка.
– Малка дупка?
– Малка дупка, пробита от малка химикалка.
С искрящи очи Мадлен имитира как върти и пробива с химикалката дивана. Хейзъл се засмя. Представи си как момичето съсипва скъпоценната мебел на родителите ѝ. Мадлен не се страхуваше от нищо. Някога Хейзъл дежуреше в училищния коридор и следеше за спазването на дисциплината, а Мадлен се опитваше да се промъкне със закъснение в час, след като се бе крила в гората да пуши.
Хейзъл погледна бялото хартиено рулце в ръката си, непохабено от слънчевата светлина и времето, погълнато от дивана и изплюто десетилетия по-късно.
Разви го. И разбра, че е имало причина да се бои. Защото то съдържаше нещо, което промени живота ѝ в същия този момент – завинаги. На него, написано с ярколилаво мастило, имаше простичко послание:
Обичам те.
Не можеше да погледне Мадлен в очите. Затова се огледа наоколо и забеляза, че дневната ѝ, която тази сутрин изглеждаше толкова мрачна, сега бе топла и уютна, избледнелите ѝ цветове сякаш се бяха съживили. И когато отново върна погледа си на Мадлен, чудото се беше случило. Едно бе станало две.
Мадлен отиде в Монреал, за да завърши терапията си, но при първа възможност се върна в къщичката на село, заобиколена от хълмове, гори и поляни с пролетни цветя. Там намери своя дом, Хейзъл – също.
Сега Хейзъл вдигна нещата си за кърпене от стария диван с конски косми. Тревожеше се заради онова, което ставаше в бистрото.
Занимаваха се с гледане на руни – древните скандинавски гадателски символи. Според руническите камъни Клара беше вол, Мирна – боров факел, а Габри – пръчка, макар художничката да му каза, че руната означава „кучка“.
– Е, досега руните познават – отбеляза впечатлен той. – И бог знае, че си вол.
Мосю Беливо бръкна в кошничката и изтегли камък с издялан върху него ромб.
– Женитба? – предположи.
Мадлен се усмихна, но си замълча.
– Не – каза Жана, като взе камъка и го разгледа. – Това е бог Инг.
– Дайте сега аз да пробвам.
Жил Сандон пъхна мазолестата си лапа в кошничката и я извади стисната в юмрук. Отвори я и всички видяха камък с латинската буквата „R“. На Клара ѝ заприлича малко на дървените яйца, които бяха скрили за децата. По тях също имаше изрисувани символи. Само че яйцата носеха символи на живот, а камъните – на смърт.
– Какво означава? – попита Жил.
– Път. Приключение, скитане – отвърна Жана и го погледна. – Често придружено от тежък труд.
– Нещо ново можете ли да ми кажете?
Одил се засмя, Клара също. Жил се занимаваше с тежък физически труд и всичко в четирийсет и пет годишното му тяло свидетелстваше за професията му на дървосекач. Беше як, жилав и почти винаги насинен.
– Обаче – продължи Жана, като се пресегна и постави ръка на камъка, който все още бе върху мазолестата длан на Жил – ти го изтегли обърнат. Символът му е наопаки.
Настъпи мълчание.
Габри, който бе установил, че символът върху неговия камък означава „пръчка“, а не „кучка“, след като прегледа малкия памфлет със значенията на руните, досега бе спорил с Клара – заплашваше, че ще ѝ отреже дажбата пастет от гъши дроб и червено вино. Сега двамата млъкнаха и се присъединиха към другите, събрани в тесен кръг.
– Какво ще рече това? – попита Одил.
– Означава, че му предстои труден път. Предупреден е да внимава.
– А какво означава неговият камък? – попита Жил и посочи мосю Беливо.
– Бог Инг ли? Означава плодовитост, мъжка потентност. – Жана се усмихна на кроткия, добродушен бакалин. – Мощно напомняне да уважаваме всичко естествено.
Жил се изсмя. Кратко, надменно, злобно.
– Хайде, Мадлен – обади се Мирна в опит да разсее напрежението.
– Добре. – Мад изтегли камък. – Сигурна съм, че ще означава егоистка и безсърдечна. „P“. – Погледна символа и се засмя. – Удивително, защото всъщност ми се пишка[9].
– Означава радост – каза Жана. – Само че, знаете ли...?
Мадлен замълча. На Клара ѝ се стори, че бурната енергия, която винаги струеше от жената, сякаш помръкна. Мад се умърлуши, макар и само за миг.
9
Игра на думи. Произношението на латинската буква „P“ и на английската дума