Всичко отне малко повече от минута. Носът се люлееше нагоре и надолу, наляво и надясно, по своя инициатива и по волята на въздушните течения, докато не се забиха в океана със скорост от 240 възела, което доведе до мигновената им смърт. По това време групата пътници бяха стигнали окончателната си дестинация и дори не се сещаха за тях.
5
СЯКАШ ПО СИГНАЛ ОТ АЛЛАХ, че курсът му е верен, Дирар ал Карим чу как езан, призивът за молитва, ехти над покривите на Триполи и се спуска при него в кафенето, където пиеше чай. Той знаеше, че това не е съвпадение. Толкова съсредоточено преповтаряше операцията в главата си, че не забеляза как слънцето се спуска към хоризонта. Но нямаше значение. Аллах със сигурност щеше да му прости този пропуск, особено ако Дирар успее, а за добро или зло именно той трябваше да изпълни задачата. Жалко, че началниците му не разбираха стойността на мисията, но това не го тревожеше. Инициативата, доколкото отговаряше на волята на Аллаха и законите на исляма, беше благодат и със сигурност началниците му щяха да го разберат след края на мисията. А дали той щеше да е още жив, за да приеме техните похвали, щеше да реши Аллах, но наградата му беше сигурна както в този живот, така и в следващия. Тази мисъл утешаваше Дирар и успокояваше нервния му стомах.
До неотдавна ролята му в джихада беше помощна — да осигурява транспорт и информация и да предлага дома си на бойците, а понякога и да помага при разузнаването и събирането на сведения. Разбира се, беше държал оръжие, но за свой срам не го бе използвал срещу врага. Това скоро щеше да се промени — всъщност още преди следващата зора. Но както го бяха учили в лагера до Фукха, умението да ползваш оръжие беше само малка част от операцията. Американските военни имаха право поне в този случай. Повечето битки се печелят и губят, преди войниците да са стигнали на бойното поле. Планирай, планирай отново, а след това провери плановете си три пъти. Грешките се дължат на лоша подготовка.
Избраната от него цел се оказа невъзможна не само заради ограничения брой бойци под негово командване, но и заради разположението си. Хотелът беше сред най-новите в Триполи, с достатъчно изходи и етажи, както и тайни входове, така че трябваха две или повече дузини хора. При това в сметката не се включваха охранителите — все бивши войници и полицаи с модерно оръжие — и система за наблюдение, която нямаше равна на себе си. Дирар вярваше, че ако има време и достатъчно ресурси, ще може да изпълни успешно тази мисия, но не разполагаше с такива. Още не. Но може би следващия път.
Затова избра цел, предложена от друга клетка, май от Бенгази, но отхвърлена впоследствие от ръководството. Нямаше обяснение или алтернативна цел и както повечето от сънародниците си, Дирар се отегчи да чака, докато Западът продължаваше необезпокояван своя кръстоносен поход. Не се изненада, че лесно намери съмишленици от други клетки въпреки опасностите, защото Дирар не знаеше дали мълвата за неговия план не е стигнала до неприятелски уши в организацията и извън нея. През миналата година полицията на Кадафи, Хаят амн ал Джамахирия, беше проникнала с успех в няколко от клетките, едната от които ръководеше негов приятел от детството. Деветте мъже, добри бойци и истински вярващи, изчезнаха в казармите Баб ал Азизия, за да не излязат никога оттам — или поне не живи.
Наистина втората цел беше по-лека и нямаше почти никаква връзка с действията, заради които скоро предстоеше наказание, но при успех Дирар знаеше, че посланието ще е ясно: войниците на Аллах имат дълга памет и още по-дълги ножове. Убийте един от нас и ние ще убием сто от вашите. Съмняваше се, че ще достигне сто души тук, но това нямаше значение.
Заедно с няколко от посетителите на кафенето Дирар стана и отиде до един рафт, откъдето взе навито килимче. Съгласно изискванията молитвеното килимче беше чисто. Той се върна при масата си и разви килимчето на тухления под, като се постара да обърне горния му край към Киблата на Мека, след това се изправи с ръце отстрани, започна молитвата с нашепване на икама — личния зов за молитва. Постепенно го обзе спокойствие, докато изговаряше останалите седем стъпки на молитвата, която завърши със салават.