— Ако стане така, можем ли да повторим всичко? — запита Кларк.
Пастермак се обърна към него.
— Да, можем — почти безкрай. Чувал съм в университета, че източногерманската служба Щази използвала тази техника при разпити на политически затворници и шпиони и че винаги давала успех. Спрели да я използват — не знам защо. Може би е била прекалено зловеща дори за тях. Както казах вчера, тази тема е взета от учебната програма на медицинската школа на доктор Менгеле. Шефът на Щази е бил евреин, доколкото си спомням — Маркус Волф, мисля, и вероятно по тази причина я е спрял.
— А ти как се чувстваш, Рич? — запита Хендли.
— Добре. Но той не е — отговори докторът и спря. — Ще го екзекутират ли?
— Зависи при кого ще попадне накрая — отговори Хендли. — Ако го вземе ФБР, ще мине през федералната съдебна система и може да му теглят чертата в „Тер Хот“ в Индиана след надлежния законен процес. Но това не е наша грижа.
Пастермак не каза нищо, защото онова, което Емира току-що преживя, беше много по-лошо от смъртта. Съвестта му не го безпокоеше силно. Все пак методът наистина беше от експериментите на Йозеф Менгеле и едва ли щеше да зарадва нюйоркските евреи. Но тялото на брат му така и не се намери, разкъсано на атоми под падналия небостъргач на Световния търговски център. Майк дори нямаше гроб, на който да идат децата му. По вина точно на това копеле и именно по тази причина Пастермак успокояваше съвестта си. Може и да не вършеше богоугодни дела, но със сигурност оправяше делата на семейството си, срещу което нямаше нищо против. Съвестта му просто трябваше да си мълчи.
— Как точно се казва този? — запита Пастермак.
Отговори му Кларк:
— Саиф Рахман Ясин. Той е петдесет и някое дете на баща си — човек с голяма енергия очевидно и близък с кралското семейство на Саудитска Арабия.
— О? Не знаех това.
— Той мрази саудитската кралска фамилия повече от израелците — обясни Кларк. — Опитали са да го очистят преди шест години, но провалили мисията. Мрази ги заради корупцията, или поне така казва. Предполагам, че имат някакви пари — огромна сума, искам да кажа, — които се управляват от относително малко на брой хора, и не може да няма някаква корупция, но в сравнение с Вашингтон нещата не са чак толкова зле. Бил съм там. Така научих езика през 80-те години. Саудитците, с които се познавам, са свестни хора. Религията им е различна от моята, но, по дяволите, такава е и на баптистите. Може и да не ти се вярва, но саудитците искат смъртта на този боклук тука повече от нас. С удоволствие биха го изкарали на площад „Клъц-клъц“ в Рияд и ще му отрежат главата със сабя. За тях той е плюл върху страната им, краля и религията. Три нарушения, на които там се гледа доста лошо. Докторе, саудитците не са съвсем като нас, но и британците са различни, нали? И там съм живял.
— Според теб какво трябва да му направим?
— Това трябва да го решават хора с по-големи заплати от моята. Винаги можем да го убием, но е добре да го направим публично — например на полувремето на финала по бейзбол, с незабавно повтаряне на записа и коментар от говорителите. Така съм съгласен. Но нещата са по-сериозни. Той е политическа фигура и отстраняването му също е политически акт. Това осира нещата — каза в заключение Кларк.
Той нямаше инстинкта на сериозен политик, но и не искаше да го има. Живееше в по-прост свят: ако извършиш убийство, умираш и ти. Не е елегантно или „деликатно“, но някога е вършело работа. В правната система от времето, преди юристите да превземат страната. Но нямаше връщане назад, а и той не можеше да се върне. Кларк не си правеше илюзии за света. Мозъкът му просто не можеше да стигне толкова надалече.
— Докторе, това, дето го е преживял сега, наистина ли е толкова лошо?
— Много по-лошо от всичко, което до момента съм преживял и видял през двадесет и шестте си години лекарска практика и от всичко, което можеш да причиниш на някого, без да го убиеш съвсем. Знам го само на теория, но не бих искал да го изпитам сам.