Както с право Съединените щати бяха нападнали Афганистан след единадесети септември, и сега щяха да реагират бързо и открито и да разширят военните си операции на изток в планините Сафед Кох и Хиндукуш. Неизбежното дестабилизиране на Пакистан — почти напълно фалирала страна — според Емира щеше да създаде вакуум във властта, който Революционният съвет „Умаяд“ трябваше да запълни и да поеме контрола над значителния ядрен арсенал на страната.
— Не е невъзможно — каза Раундс. — В най-лошия сценарий планът им успява; а в най-добрия ние отиваме с мощно присъствие, може би четири пъти повече от сегашното.
— И затъваме там две десетилетия — добави Кларк.
— А ние мислехме, че Ирак е страната плакат за набиране на бойци… — обади се Чавес.
— Емира и Революционният съвет печелят във всеки от случаите — добави Джак.
— Казах на Върнър да се поразрови в легендите. Той ще разбере всичко — обади се Доминик Карузо. — Въпросът е дали това копеле не е замислило и нещо друго?
Сякаш нарочно, телефонът на Хендли иззвъня. Той го вдигна и след малко каза:
— Да се качва.
Затвори и обяви на групата:
— Май един от въпросите отпада.
Мери Пат Фоли се появи на вратата след шестдесет секунди. След размяната на поздрави тя сложи един кафяв плик на масата пред Хендли, който го отвори и се зачете.
Мери Пат седна до Сам Дрискол.
— „Колаж“ най-после има отговор за твоята пясъчна маса.
— Без майтап?
— Я да позная — каза Чавес. — Нищо ново — планината Юка.
— Не — отговори Хендли. Бутна папката към Кларк и Джак, които я разгледаха заедно. Джак вдигна очи към Мери Пат.
— Сигурна ли си, че това е вярно?
— Компютърът предъвка данните десетина пъти. Получихме осемдесет и две идеални географски съвпадения.
— Казвайте за какво става дума — настоя Доминик.
— Киргизстан — отвърна Кларк, без да вдига очи от папката.
— И какво, по дяволите, иска Емира от Киргизстан? — запита Чавес.
Гери Хендли отговори:
— Това е големият въпрос. Сега трябва да търсим отговора.
Срещата продължи още един час. В единадесет Джак реши да излезе за обяд и замина с колата си в „Перегрин Клиф“. Когато стъпи на верандата, Андреа Прайс-О’Дей му отвори вратата.
— Ето на това му викам обслужване — каза Джак. — Как е?
— Както винаги. Съжалявам за братовчед ти.
Джак кимна.
— Благодаря. Къде е тате?
— В кабинета си. Пише — подчерта жената.
— Ще почукам внимателно.
Така и направи, но за негова изненада баща му каза ведро:
— Влизай.
Джак седна и почака няколко секунди баща му да завърши едно изречение на клавиатурата. Райън-старши се завъртя със стола си и се усмихна.
— Как си?
— Добре. Ти свършваш ли вече? — запита синът му, като кимна към автобиографията на монитора.
— Виждам светлината в края на тунела. След това ще оставя малко нещата да се поохладят и ще започна отново. Ти беше на работа тази сутрин, нали?
— Да. Правихме разбор.
— Какви са последните новини?
— В ръцете на ФБР е. Само толкова знаем. И може да не научим нищо повече.
— Ще го пречупят — предсказа Райън-старши. — Може да минат няколко седмици, но ще стане.
— Откъде знаеш?
— Той е страхливец, сине. Повечето от тях са такива. Ще се перчи, но няма да издържи. Трябва да говорим за нещо с теб. Кийлти вече свали ръкавиците.
— Търси мръсотия, така ли?
Бившият президент кимна.
— Арни души наоколо, но, изглежда, хората на Кийлти говорят за незаконно шпиониране. Следващата седмица може и да излезе една статия във „Вашингтон Поуст“.
— Незаконно шпиониране — повтори Джак. — Доста напомня за Колежа. Дали те…
— Рано е да се каже. Може би. Ако е така, ще се възползват от тази новина и ще опитат да ни взривят още преди да е започнало състезанието.
— Какво можем да направим?
— Не ние, синко — нежно отговори Райън и се усмихна. — Аз ще се оправя.
— Не изглеждаш разтревожен. Това ме тревожи.
— Става дума за политика. Нищо повече. Нещата ще станат грозни, но дните на Кийлти са преброени. Единственият въпрос е колко време ще му трябва, за да го разбере. Ще ти кажа какво ме тревожи истински.
— Какво?
— Че ще трябва да кажа на майка ти какво работиш.
— Ах, мамка му.
— Ако Колежа бъде разкрит и тя прочете във вестника за това или й го каже някой репортер, ще ни навре на кучето в задника.
— И какво да правим?
— Ще говорим неясно. Аз ще се оправям с частта за Колежа. Ти й кажи какво правиш там.