— За каква скъпа кола говорите? — учуди се Настя. — Струва ми се, че Федулов сега кара жигула, истинска трошка. Не е ли така?
— Сега — да — съгласи се Старков. — Онази кола му я изгориха бандити, задето… Е, вие знаете, Анастасия Павловна, че има за какво да изгориш колата на всеки оперативен работник. Изобщо Димка е свестен, има отлични показатели, той е умен, енергичен, мобилен и същевременно страшно упорит: ако е сигурен в нещо, ще се разчекне, но ще го докаже.
„Ами да — помисли си Настя, — това май е истина, като си спомня с каква стръв се захваща той с разработването на всяка версия, която предлагам.“
— А какво ще ми кажете за Вторушин?
— Не се наемам да му дам пълна характеристика — замислено каза Анатолий Владимирович, — той ми е някак неясен, много потаен човек, необщителен. Изглежда, има сериозни проблеми с жените, не е женен и доколкото ми е известно, няма постоянна приятелка. Затова пък редовно прескача до нашия град, посещава баба си и покрай другото посещава публичен дом, най-елитния за нашия провинциален стандарт. А вие какво мислите за него?
— Не знам — сви рамене Настя. — Не ми харесва.
— Така ли? Защо?
— Някак ми е неприятен и…
Не можа веднага да намери точните думи и се запъна.
— Хлъзгав ли? — подсказа й Старков.
— Не, не че хлъзгав, ами някак лепкав, нечист ли да го кажа.
Старков се разсмя.
— Ами да, правилно сте го забелязали. Вторушин наистина е малко странен, макар че май не е замесен в нищо откровено лошо, непочтено, подло или престъпно. Във всеки случай, не се е появявала такава информация.
— Ами публичният дом? — възрази Настя. — Той струва пари, и то доста. Откъде ги има един обикновен милиционер, ако е толкова честен и почтен?
— Ама вие не знаете ли? — повдигна вежди Старков. — Я стига, та това всички го знаят. Банките и застрахователните компании много се нуждаят от информация, налага им се да проверяват хора, които искат да вземат кредит, издирват кредитополучатели, които не си връщат парите, и тяхното имущество, разнищват случаи, които им приличат на мошеничество. За получаване на необходимата информация те активно използват услугите на служителите от милицията и Иля Вторушин е един от тези служители. Той помага на редица банки, а те плащат много добре. При това вашето приятелче Вторушин се опитва да бъде чист като сълза, официално си е оформил разрешение да извършва преподавателска дейност, написал е рапорт, всичко както му е редът, и се води в тези банки като сътрудник по договор, който води занятия със съответните служби за безопасност по законодателството, регулиращо използването на оръжие и мерките за самоотбрана, по наказателно право и така нататък. Той наистина провежда две-три занятия, дори изпитва и получава за това пари, а в останалото време използва базите данни на милицията за събиране на информацията, интересуваща банките. Много милиционери правят така, а ръководството гледа на това през пръсти, защото официално няма за какво да се заяде: човекът си има разрешение за преподаване, а Вторушин добросъвестно си плаща данъците за своите доходи. Да, съвсем забравих да ви кажа: публичният дом, в който ходи Вторушин, знаете ли на кого принадлежи?
— Не знам. На кого?
— На дъщерята на същата онази Корягина, чието убийство сте се захванали да разкривате. Казват, че майка й я проклела, отрекла се от нея и дълги години не поддържали връзка една с друга.