— Да — съгласи се Настя, — разказвали са ми за това. Всъщност аз дойдох именно за да се срещна с тази дъщеря. Въпросите за наследството мира не ми дават.
— Какво говорите, Настя, какво ти там наследство! — махна с ръка Анатолий Владимирович. — Апартаментът ли? Чувал съм — голям бил, едва ли не тристаен. Само че на нашата Танечка този апартамент не й трябва, представяте ли си какви доходи получава тя от публичния дом?
— Слабо — призна Настя. — Големи ли?
— Огромни! От своя салон за масажи тя печели толкова, че никакви апартаменти в Томилин не я интересуват. Между другото, тя има млад любовник, страхотен хубавец, и изобщо всичко й е тип-топ. Уверявам ви, тя не може да има никакво отношение към убийството на майка си. Впрочем, ако искате да си поговорите лично с нея, с удоволствие ще ви помогна, добре познавам Татяна.
— Благодаря — каза Настя, — ще ви бъда признателна. Ако може, бих искала да се срещна с нея още днес, за да не губя време.
— Ще й звънна — кимна Старков. — Надявам се, че няма да ми откаже.
— А вие ще ми кажете ли нещо за нея?
— Ще ви кажа едно друго — усмихна се той. — Татяна Корягина е дошла в Костровск от Томилин, когато е била на осемнайсет, някъде около осемдесет и пета година. Дошла е, както си му е редът, да кандидатства в института, във всеки случай така казва, но не я приели, а тъй като била много красива и лекомислена външно, но хитруша вътрешно, при благоприятно стечение на обстоятелствата много скоро станала проститутка за баните с началници. Постепенно израствала по кариерната стълбица и се издигнала първо до „мадам“, а сега държи салон за масажи, тоест публичен дом. Не се е омъжвала, няма деца. Затова пък има млад любовник, за което вече ви докладвах. Защо ядохте толкова малко? Не ви ли хареса? Не е вкусно ли?
Настя се опомни и погледна чинията пред себе си. Тя до такава степен се бе увлякла в разговора, че съвсем бе забравила за любимите си гъби муър с бамбукови кълнове.
— Не, много е вкусно, просто се заслушах. Сега ще си доям.
— Но вече е изстинало — огорчено забеляза Старков.
— Нищо, и така ми е вкусно, много обичам това ястие.
Тя бързо дояде бамбука с гъби, отмести чинията и започна да хрупа скаридения чипс с оризово брашно.
— А какво друго се знае за Корягина-младша?
— Какво по-точно ви интересува?
— Ами например къде харчи парите си, ако наистина са толкова много?
— Харчи си ги. Построи си огромна къща в покрайнините на Костровск, на брега на реката, направи градина, държи прислуга: готвач, камериерка, градинар, шофьор. Почива в скъпи курорти. Помага щедро на приятели, нашата Танюшка не е скъперница, не й се свидят парите. На любовника си, между другото, купи апартаментче.
— Че за какво му е апартамент? — учуди се Настя. — Не живеят ли заедно?
— Представете си, не. Татяна иска да живее сама и единствено сама, затова не се и омъжва. Да не мислите, че й липсват кандидати? Безброй са! Богата, умна, без деца, разкошна жена с пищни форми, обаятелна — ами че тя, ако беше поискала, сто пъти можеше да се омъжи. Но не иска. Любовникът й е постоянен, но приходящ. Глези си го, разни коли, пътувания, дрешки от Милано, джобни парици. Та какво, да звъня ли на Татяна?
— Звъннете й.
Старков извади телефона и само след няколко минути записваше за Настя на листче адреса на салона за масажи, притежаван от Татяна Корягина.
Дъщерята на Галина Илинична Корягина се оказа висока снажна жена малко над четирийсет, с прекрасна кожа, красиви весели очи, грубовата в общуването, с хубаво чувство за хумор и самоирония, наистина много обаятелна и далеч не глупава. За себе си говореше откровено и през смях — няма какво да крие, купила е цялата милиция, за нея и без това всички знаят всичко, а тя не се срамува от професията си и дори я смята за социално полезна.
— Нали американците неслучайно казват, че проституцията е залог за стабилността на семейството. На мъжа не са му нужни отношения, нужен му е секс. И ако може да получи секс без отношения, той с удоволствие го прави и се връща в семейството. А ако непременно трябва да създава отношения, за да получи секс, това вече е опасно, защото новите отношения неизбежно започват да се конкурират с отношенията в семейството. И тогава вече — кой кого — говореше тя и чупеше на малки квадратчета блокче шоколад. — Вземете си. Обожавам шоколад, постоянно гриза.
Шоколадът беше светъл, млечен, Настя не обичаше такъв, за нейния вкус той беше прекалено сладък, тя предпочиташе горчив.
— Научих за наследството пет години преди мамината смърт, че и повече — разказваше Татяна. — Това беше единственият случай през всички тези години, когато мама ми писа. Всъщност ние много отдавна не поддържахме връзка, но аз разбирах, че мама старее, знае ли човек, затова оставих на нейната съседка адреса си и всички телефони, за да ми се обади, ако е нужно. Явно съседката е казала това на мама и тя е взела адреса от нея, за да ми пише, че ме лишава от наследство и завещава всичко на Музея по краезнание. Представяте ли си? Можеше просто да ми се обади по телефона и да ми каже, обаче не — написала ми писмо, сиреч, неприятно ми е дори да чувам гласа ти.