Личеше, че Агрипина Феодосовна е подхванала любимата си тема и ако не я спре, тя ще говори дълго. Настя улучи удобен момент, за да се вклини в монолога с въпрос: може ли да погледне книжата на Корягина? Старата музейна лъвица й хвърли неодобрителен поглед, кимна и я поведе към хранилището.
Оказа се, че документите са малко, предимно различни квитанции за платени наеми, електроенергия и телефон, останали от съветски времена, както и за различни комунални услуги от последните години, включително касови бележки и приходни касови ордери, издадени от клуб „Златна възраст“ — за различни услуги и ежемесечни членски вноски. Тук бяха и партийният билет, и свидетелството за разтрогнат брак, датирано от 1969 година, и документ за отпуснато гробно място на местните гробища, където са били погребани родителите на Галина Илинична и където сега лежеше самата тя. Отделна дебела папка с връзки, натъпкана с почетни грамоти за успехи в партийната пропаганда. Красиви поздравителни картички, получени от Корягина преди много години по случай рожден ден, 8 март и Нова година. Две също толкова стари писма от племенника й в Иркутск. И чернова на завещанието.
Настя смяташе да го сложи настрана, без да го чете, просто очите й пробягаха по изписаната с главни букви дума ЗАВЕЩАНИЕ и тя реши, че няма смисъл да го чете, тъй като с него и без това всичко е ясно. Но още в следващия миг разбра, че нещо не е наред с този документ. В него липсваха думите „Музей по краезнание“, но беше налице името Маргарита Владимировна Нечаенко, която по волята на завещателката получава цялото лично имущество на Галина Илинична, включително апартамента, мебелите, покъщнината, бижутата, сметката в банката… Ама какво е това? Ново завещание, което Галина Илинична не е успяла да оформи официално пред нотариус? Настя погледна датата: средата на февруари миналата година, почти месец преди убийството. Но защо Корягина не е намерила време да отиде до нотариалната кантора, щом е смятала да промени завещанието? Не е бързала? Била е сигурна, че ще живее още дълго? Или нещо друго?
Тя извади телефона и се обади на Дмитрий Федулов.
— В коя нотариална кантора е било оформено завещанието на Корягина?
— Ами не мога да си спомня така отведнъж… Струва ми се, в тази, която е до нейния блок. Почакайте, ще попитам Илюха, той винаги всичко си записва.
Гласът на Федулов се отдалечи от слушалката, Настя дочу кадифения баритон на Вторушин, оперативните работници си говореха нещо, после Иля вдигна слушалката.
— Втора нотариална кантора, нотариус Бразовкин.
— Това близо ли е до блока на Корягина?
— Да, непосредствено до него, три-четири минути с бавни крачки.
— Иля, бихте ли се обадили на този нотариус, за да го попитате дали Корягина го е търсила по телефона през последния месец преди убийството? Или случайно да са се срещали на улицата?
— И какво?
— Интересува ме дали тя не е изказвала намерение да промени завещанието. Намерих в нейните книжа чернова на завещание в полза на Нечаенко, нейната квартирантка.
— Сериозно? — смая се Иля. — И откъде взехте тези книжа?
— От Музея по краезнание. Странно е, че навремето вие не сте намерили тази чернова — не се въздържа Настя да подкачи Вторушин.
— Ами ние практически не направихме оглед на жилището й, нали не е местопрестъпление. И в книжата й не сме ровили. Бяхме сигурни, че престъплението е извършено от маниак. Почакайте, Анастасия Павловна, какво значение има тази чернова, щом старото завещание е останало в сила? Нечаенко не може да е имала мотив за убийството, защото ново завещание така и не е било оформено официално от нотариус!
— И все пак — твърдо изрече Настя — обадете му се, моля, и проверете. Тук нещо не е наред. Не разбирам защо Корягина не е официализирала завещанието, ако твърдо е смятала да го направи.
— Добре — въздъхна в слушалката Вторушин, — ще се свържа с нотариуса и ще ви се обадя.
Докато Настя разглеждаше останалите книжа, сред които не намери нищо друго интересно, минаха още петнайсет минути и обаждането на Вторушин я свари точно в момента, когато завързваше шнурчетата на дебелата папка, в която бе подредила документите в същия ред, в който бяха записани в описа.