— Нотариусът Бразовкин си спомни, че е срещал Галина Илинична Корягина поне три пъти през месеца преди нейната смърт, тя редовно е излизала да се разхожда в парка и пътят й е минавал покрай нотариалната кантора. Бразовкин е идвал на работа в десет сутринта и ако е закъснявал с десетина минути, обикновено е срещал Корягина, която точно по това време тръгвала на разходка. Тя не е споменавала за каквато и да било промяна на завещанието.
— Ето това е странно — промърмори Настя. — Добре, ще помисля още. Иля, имам един въпрос към вас. Да знаете случайно дали тази Нечаенко е работила в салона на Татяна Корягина?
Пауза в слушалката. Настя общо взето разбираше, че е задала донякъде нетактичен въпрос, като се има предвид, че Вторушин редовно посещава публичния дом с изисканото име „Релакс“. Вярно, можеше да попита, но не по телефона, когато Иля съвсем определено се намираше до колегата си Федулов, а насаме, на четири очи. Обаче сега никак не й беше до тактичност.
— Доколкото ми е известно, не — хладно отговори капитанът. — Във всеки случай, когато проверявахме тази Нечаенко, нищо такова не е изплувало. А защо питате?
— Просто така. Друг път ще ви обясня.
Не й се искаше да навлиза в подробности за своята незаконна дейност, за която бе използвала компютъра.
Остави на масата папките с документите и грамотите и се върна при Агрипина Феодосовна, която вече бе запарила чай и с нетърпение очакваше московската гостенка, изгаряйки от желание да си поговори с нов човек за перспективите на музейното дело в Томилин. Наложи се Настя да я разочарова, да откаже чая и да напусне Музея по краезнание. Трябваше да остане сама и да помисли.
Върна се в имението, включи компютъра и извади на монитора сведенията, събрани за Галина Илинична Корягина. Внимателно ги препрочете. Тук трябваше да има нещо, което хвърля светлина на странната чернова на не по-малко странното завещание. Добре, фактът, че Корягина е решила да промени завещанието си, е напълно обясним. С дъщерята отношенията са прекъснати отдавна и окончателно, тя няма други близки и изведнъж се появява едно симпатично кротко девойче, жертва на отвратителната мадам и несправедливия следперестроечен живот, това девойче се грижи за Галина Илинична, пазарува, готви, чисти апартамента, пере, глади, води хазяйката си на разходки и на театър, посреща я на спирката, когато тя се прибира късно вечер от клуба. Дотук всичко е ясно. Но защо работата не е довършена? Нали Корягина е имала цял месец, за да оформи завещанието. Какво е чакала? Или нещо в поведението на Рита я е усъмнило, затова не е бързала със завещанието, докато не си изясни нещата?
Настя отново и отново препрочиташе текста на монитора и изведнъж й просветна. Ето това е! Корягина е била лицемерна интригантка, това отбелязаха всички, които са я познавали. Тя изобщо не е имала намерение да променя завещанието, просто е измамила своята квартирантка, показала й е черновата и е казала, че ще отиде с нея при нотариуса и ще оформи всичко. После е съобщила, че е ходила при нотариуса, че новото завещание е съставено в полза на Рита и сега се намира във Втора нотариална кантора. Защо ли? Ами за да се грижи по-добре за нея — от благодарност и от страх, че Корягина може отново да промени завещанието си. Господи, колко примитивно, колко отвратително, колко глупаво! Но само така може да се обясни и оставеното в сила старо завещание, и черновата на новото, и смъртта на Галина Илинична около месец след съставянето на черновата. Значи, Нечаенко. И може би Вешняк.
И Настя се обади на Старков.
— Казахте, че мога да ви моля за всякаква помощ.
— Готов съм. — И Настя дори от разстояние почувства как той се усмихва. — Командвайте, о, жено на моите мечти.
— Не разбрах — плахо попита тя, защото помисли, че не е чула добре.
— Та какво има за разбиране тук, Настенка! — Сега Старков вече открито се разсмя. — Имаше време, когато бях малко влюбен във вас. Нима не забелязвахте?
— Не — абсолютно искрено призна тя. — Шегувате ли се?
— Ни най-малко — увери я Анатолий Владимирович. — Абсолютно честно. Бях толкова влюбен във вас, че дори си спомням как придумвах Денисов да не ви подлага на риск и да не ви поставя в сложни ситуации.
— И той какво?
— Той ми се присмиваше и обещаваше, че от главата на моята обожаема Каменская няма и косъм да падне. Е, каква помощ ви трябва?
— Неприлична — промърмори Настя в слушалката. — Имате ли познати доставчици на интернет?
— Дори да нямам, за вас ще намеря. Какво трябва да се направи?
— Трябва да науча къде се намира компютърът, от който се изпраща и на който се получава поща. Ще ви продиктувам адреса. Тъй като в адреса фигурира kostrovsk-net.ru, пощенската кутия се намира на сървър на местен доставчик. Искам да намеря адреса на човека, на когото доставчикът е дал IP за ползване на интернет и е предоставил пощенски услуги.