Нека види сред каква красота преминава нейната първа командировка от новата й работа. Почти всички снимки бяха сполучливи, това се видя особено добре на монитора. Най-добре се бяха получили червеногръдата червенушка и черното рунтаво куче. „Може би имам склонност към фотографиране на животни? — с известно учудване си помисли Настя. — Първо раненото куче и непослушната котка, сега пък Дружка и тази вълшебна, сякаш приказна червенушка. Виж, сградите и дърветата са излезли най-обикновени, нищо забележително. Впрочем аз и без това нищо не разбирам от фотография, просто обичам кучето, а червенушката разтърси въображението ми, затова ми се струва, че снимките са станали чудесни, а в действителност не са нищо особено.“
Явно Анатолий Владимирович Старков наистина изпитваше извънредно топли чувства към Настя, защото изпълни молбата й дори по-бързо, отколкото бе очаквала.
— Запишете си адреса, на който работи интересуващият ви компютър — бодро каза той в слушалката. — При нас е, в Костровск.
Настя грабна бележника и химикалката.
— Говори ли ви нещо този адрес? — попита Старков, след като го продиктува.
Че как да не й говори! Беше адресът на Леонид Вешняк. И Настя беше там буквално вчера. Сега всичко се подреждаше логично. Е, почти всичко.
— Анатолий Владимирович, имам още една молба, ако не сметнете, че съм прекалено нахална.
— Зависи какво ще поискате — пошегува се Старков. — Ако поискате живота ми, той е на ваше разположение, но ако е нещо друго, ще си помисля.
— Пак ми е нужна информация, този път за салона „Релакс“. Може ли?
— Казвайте.
— Трябва да науча дали там е работила някоя си Маргарита Нечаенко. Не сега, преди около две години или малко по-рано.
— Ще разузная. А коя е тя?
— Това пък е мой подарък за вас — засмя се Настя. — Маргарита Нечаенко е същото момиче, което ми показахте в ресторанта.
— Не може да бъде! Любовницата на Льонечка Вешняк?
— Именно. Е, какво, зарадвах ли ви? Сега ще знаете как се казва тя, може случайно да ви е от полза.
— Ами адресът, който намерих за вас — нейният ли е?
— Не, на Вешняк.
— Странно — промърмори Старков, — нали ми продиктувахте юзъра, май че беше с думата „Марго“ или нещо подобно. Греша ли?
— Не грешите. Льонечка Вешняк е водил кореспонденция от името на Рита Нечаенко и е открил пощенска кутия на нейно име, за по-достоверно.
— Някакви машинации ли?
— Нещо такова. От името на Рита той е омаял нашата Галина Клинична Корягина, преструвал се е на невинна овца, оскърбена от страшната и ужасна Татяна. Тъкмо затова искам да науча наистина ли Рита е работила в салона на Татяна, или това е просто красива измислица за по-жално.
— Ще науча — обеща Старков.
Настроението на Настя рязко се покачи. Ето на, все пак успя да свърши нещо при тази странна командировка. Сега е ясно, че убийството на Корягина е било предварително планирано и осъществено от Вешняк и Нечаенко. Отначало Рита с помощта на Льонечка е спечелила доверието на старицата и нейната покана да заживее при нея, после е станала незаменима помощничка на Корягина, а щом Корягина е заявила, че е променила завещанието си в полза на Рита, е последвало убийството. И внезапното стомашно разстройство на квартирантката е било просто претекст да остави Корягина сама късно вечерта в пустите междублокови пространства, където я е причаквал пристигналият от Костровск Вешняк. Те не са предвидили само един момент: патологичната лъжливост на Галина Клинична, която, без да й мигне окото, е измамила „доверчивата“ си домашна помощничка.
Но това са все предположения. Нужни са доказателства, че Вешняк е идвал в Томилин. А той със сигурност се е погрижил за алибито си. Впрочем това не е грижа на Настя, за тази работа си има щатни оперативни работници и следователи.
И ако приемем за установен факт, че Галина Илинична Корягина е била убита от Вешняк с помощта на Рита Нечаенко, изниква въпросът за убийството на Павлова. Вешняк доста ловко е замаскирал своето престъпление като извършено от маниак, във всеки случай, в тази версия от първия момент са повярвали всички. Добре, ами вторият престъпник, който е убил бившия следовател Аида Борисовна Павлова? Вторият престъпник също е повярвал в тази версия и когато е планирал да си разчисти сметките с Павлова, е изкопирал първото убийство, за да го припише на същия маниак — както се разбира, несъществуващ. Следователно всичко, както и преди, опира до лични мотиви. И сред тези мотиви на първо място продължава да е отмъщението. Тоест под подозрение остава същият онзи насилник Одинцов — мрачният, затвореният, необщителният. Но ако вземем под внимание, че Корягина е била убита без никаква връзка с Павлова, кръгът на потенциалните отмъстители се разширява до наистина необозрими предели. Та малко ли дела е водила Аида Борисовна? Ето, това е. Сега Федулов и Вторушин ще проверят този Михаил Генадевич Одинцов и ще можем да смятаме за голям късмет, ако убиецът на Павлова се окаже именно той. Но Настя се съмняваше в това. Шансовете бяха прекалено малки.