Предчувствието не я излъга. Късно вечерта се обади Федулов и с уморен, измъчен глас съобщи, че задържали Одинцов и го проверили най-щателно.
За 22 септември 2009 година, тоест деня на убийството на Павлова, Михаил имал желязно алиби, изобщо не бил в Томилин, заедно с агронома пътувал до съседната област за торове. Вярно, такава работа не влиза в задълженията на пастира, но го помолили — и той отишъл. Потвърдили го не само агрономът, но и шофьорът, който карал камиона, и още няколко души, включително работниците от съседната област, които товарили торовете: те добре запомнили Михаил Одинцов, който през цялото време не продумал, мрачно се взирал в земята и плюел през зъби.
Ето на, това беше краят на още една версия. А тя беше толкова красива! Впрочем очакваше се. Настя дори не се огорчи много.
Иля Вторушин тържествуваше: все пак бе успял да докаже, че двете убийства са извършени от различни хора. Нали от самото начало бе настоявал именно на това, за разлика от Димка Федулов, който се бе вторачил във версията за маниака и никаква сила не можеше да го отклони от нея. Разбира се, пълната победа е още далече, около убийството на Павлова засега нищо не е ясно, но по отношение на Корягина може да се смята, че се ориентирахме. Макар отначало да изглеждаше, сякаш това е абсолютно невъзможно — та от 5 март миналата година е минало толкова време!
След като Каменская му разказа за пътуването си до Костровск и Петунино, Вторушин веднага тръгна да проверява алибито на Леонид Вешняк. Вешняк правеше недоумяваща физиономия и казваше, че не може да си спомни какво конкретно е правил на 5 март миналата година, но пък ясно си спомня, че не е ходил в Томилин, защото какво да прави там, в този град няма нито приятели, нито роднини, нито делови контакти. Така че Вторушин не можа да го хване в лъжа.
Ала не беше такъв човек капитан Вторушин — да отстъпва пред трудностите. Следователят, който бе водил делото за убийствата на Корягина и Павлова преди спирането на работата по него, все още беше в болнични, но Иля задейства личните си връзки и се възползва от добрите си отношения с костровските колеги, които за няколко дни доста пълно установиха кръга от познати на Вешняк. Оставаше да се свърши една дреболия: да се срещнат с всички и да разговарят с тях. Льоня Вешняк беше родом от Костровск, затова познатите му не бяха пет и дори не двайсет. И Вторушин се обади на Каменская.
— Как мислите, Бегорски, който ви е наел, готов ли е да плаща?
— Зависи за какво — отговори Настя.
— За работа, разбира се. Кръгът на познатите на Вешняк е много широк — ако започнем да издирваме и разпитваме всички, това ще отнеме много време, защото освен мен и Димка Федулов, няма кой друг да го прави. Е, може и вие да се включите. Но това няма да спаси положението. Ако се плати на колегите от Костровск, те ще ни помогнат.
— Ще поговоря с Андрей Сергеевич — обеща тя.
Разговорът се оказа кратък и плодотворен, така че само след половин час Каменская се обади на Иля и каза, че заплащането на работата на оперативните работници е гарантирано. Вторушин се захвана с това и много скоро се намери някой си Павел Ширяев, бивш съученик на Льоня Вешняк, който миналата година видял Льоня в Томилин. Не можел да каже точната дата, не си я спомнял, но определено това било в началото на март. Защо определено? Ами защото той решил да направи на любимата си леля подарък за 8 март и й купил билет за творческата вечер на прочута актриса, която щяла да се проведе в Томилин. Закарал леля си в Томилин и седял в един ресторант, докато траел концертът, после я посрещнал след него и я закарал обратно в Костровск. Та така, именно след концерта, докато чакал на площада пред концертната зала своята роднина, Павел забелязал Льонка Вешняк. Искал да го заговори, дори направил няколко крачки към него, но Льонка се извърнал и изчезнал в пресечката. Нямало смисъл да го настига: от концертната зала вече се изсипвали тълпите хора и Павел се опасявал да не изпусне леля си.
Ставаше дума за същия концерт, на който бе присъствала и Корягина. А по пътя към къщи я бяха убили. И Льоня Вешняк по това време е бил наблизо… Всичко в тази картинка се подреждаше абсолютно точно. Вярно, показанията на Ширяев бяха единственото що-годе солидно доказателство за възможната връзка на Вешняк с убийството, всичко останало — и кореспонденцията на Рита с Корягина, и черновата на завещанието — представляваше само косвени улики, но Иля не се съмняваше: Вешняк ще пропее още при първия сериозен разпит, а ако получат неговото признание, останалото е въпрос на техника.