Вторушин отиде да пренощува у баба си. На другата сутрин в Костровск щеше да пристигне Федулов, щяха да задържат Вешняк, да го закарат в отдела на вътрешните работи и вече там да решат какво да правят с него по-нататък. Също на другата сутрин следователят трябваше да се върне на работа след болничните и рано-рано Димка щеше да отиде при него: трябва да се възобнови предварителното следствие и да се издадат всички постановления за провеждане на процесуални действия. А сега Иля можеше да прекара една чудесна тиха вечер край най-близкия си и най-прекрасен на света човек — с Римуля, която ще го изслуша, ще го утеши, ще го подкрепи и нахрани. Ах, ако можеше да срещне жена като Рима Петровна, Иля, без да се замисля, щеше да се ожени за нея.
В деня, когато Федулов и Вторушин трябваше да задържат в Костровск Леонид Вешняк, Настя реши да си подари почивка. И без това сега от нея нищо не зависеше.
— Анастасия Павловна — каза й по телефона Федулов, — получих от следователя постановление за оглед на жилището на Павлова, но ще трябва да почакате, докато се върна от Костровск. Ще вземем поемни лица и ще направим всичко, както си му е редът, та после никой да не може да се заяде за нещо.
— Добре — въздъхна Настя, — ще почакам.
— Пожелайте ми късмет — помоли Дмитрий.
Настя му пожела. И на него, и — мислено — на себе си. Ако Вешняк признае, вече няма да е трудно да се изтръгне признание от Рита Нечаенко и ще могат с чиста съвест да приключат делото за убийството на Галина Илинична Корягина. Остава Павлова. Но кой, кой ви е убил, Аида Борисовна? От кой край трябва да се захванем със случая? Настя много се надяваше посещението на жилището на Павлова да даде някаква нишка, за която да се хванат, но за това ще трябва да се чака поне до утре.
Тя се разходи с Дружка, доведе я на гости, дълго и без бързане пи кафе, после написа дълъг и подробен отчет за Стасов, сетне съчини топло и нежно писмо до мъжа си. Но пак беше още рано, дори не бе дошло време за обяд. Защо ли, когато работиш, времето постоянно не ти стига, а когато чакаш, излиза, че разполагаш с прекалено много?
Обади се Чистяков, който бе получил писмото.
— Аска, ти да не си се влюбила там? Не мога да те позная. И нежно писмо си ми написала, и с фотография си се захванала. Какво ти става?
— Харесват ли ти моите снимки? — попита тя, вместо да отговори на въпроса. — Е, харесват ли ти?
— Красиви са. Особено е хубаво кучето. Надявам се, че няма да го доведеш вкъщи? Ще заеме половината гарсониера, огромно е.
— Няма да я доведа. Но ние сме приятелки. Разхождаме се, храним се заедно, тя ми идва на гости и изслушва моите вайкания. И дори ме утешава колкото може.
— Мен ли замества? — промърмори Алексей. — Мисля, че в Москва с всичко това се занимавам аз. Намерила си ми достойна замяна.
— Льоша, сериозно те питам за снимките. Как мислиш, имам ли заложби?
— Безспорно. Защо, смяташ да сменяш професията ли?
— Не, измислям си занимание за онази част от живота ми, през която вече няма да мога да работя.
— Ааа — проточи той. — Добре тогава. Аз, честно казано, си мислех, че би могла, вместо да работиш, да ми бъдеш просто съпруга, но с теб не можахме да го постигнем. Нека бъде фотографията. Ще ти купя за подарък професионален апарат, съгласна?
— Благодаря, Льошка! — зарадва се Настя. — И някакъв учебник за начинаещи фотографи. Или пък да си намеря курс…
— Ще потърся — обеща Чистяков. — Ако ти се прииска да ми напишеш още едно любовно писмо като последното, няма да имам нищо против. И снимки пращай, интересно ми е с какво се занимаваш там.
След разговора с мъжа си Настя внезапно се притесни и разбра, че през цялото време се е опитвала да пропъди една-единствена мисъл: ами ако е сгрешила и Вешняк и любовницата му Нечаенко нямат никакво отношение към смъртта на Галина Илинична? Да, може да се смята за установено, че Леонид е изпращал от своя компютър писма до Корягина от името на Рита, и можем без съмнение да твърдим, че автор на писмата е именно той, а не Рита, защото той не е водил момичето в дома си, във всеки случай така каза Старков, а на неговата дума може да се разчита. Е, и какво доказва това? Само желанието на Льонечка и Риточка да спечелят доверието на Галина Илинична. Добре, спечелили са го, дори толкова успешно, че Галина Илинична е поканила Рита да поживее при нея. И какво? Какво общо има тук убийството? Да, Корягина е написала чернова на завещание в полза на своята квартирантка. И какво от това? Завещанието не е оформено официално, нотариусът няма и представа за него. Възможно е Льонечка и Риточка да са си поставяли за цел да бъде съставено ново завещание, но не са я постигнали… защо обаче да убиват Корягина? А че тя е измамила Рита за новото завещание, това е само предположение, нищо не го потвърждава засега.