Но Настя реши да не се ядосва и да се заеме с книгите на Агата Кристи. Трябва да ги прелисти, щом Аида Борисовна ги е препрочитала толкова често, в тях може да се намерят някакви листчета, използвани за отбелязване на страница, а в листчетата да има нещо интересно. Писмо, бележка, картичка, разпечатка от интернет, касова бележка… В практиката си Настя бе имала такива случаи, и то нерядко. Освен това се намират бележки с молив по полетата — така започваш да разбираш каква мисъл, каква дума са привлекли вниманието на читателя и ти става по-ясен човекът, който вече не е между живите и не можеш за нищо да го попиташ.
Тя извади първата попаднала й книга от поредицата за мис Марпъл и започна да я прелиства. Явно книгата беше четена доста небрежно, тук-там имаше мазни петна, подгънати краища на страници. Нима Аида Борисовна Павлова не е имала елементарна култура по отношение към книгите? Някак не й прилича, ако се съди по това, което й бяха говорили за нея. „Не е тя — мярна й се мисълта. — Павлова е давала на някого тези книги. На човек не твърде възпитан и образован, но влюбен в криминалните истории за упоритата и чевръста бабичка. Трябва непременно да си изясня на кого именно. Това е някаква връзка на Павлова, която не е влязла в полезрението на милицията. Може този човек да знае нещо полезно.“
Настя върна книгата на мястото й и взе следващата. После още и още една. И изведнъж от поредната книга изпадна листче — половинка от кариран лист от ученическа тетрадка, на която старателно бе изписано с молив: „Полина Солодко“ — и няколко несръчни опита за подпис. Подписите бяха различни, явно човекът тъкмо си бе отработвал този атрибут на възрастния живот. Съвършено очевидно беше, че някакво момиче, четейки роман за мис Марпъл, е решило да си изработи подпис. Вероятно в този роман е ставало дума за прилики или разлики в подписи и точно това е подтикнало младата читателка да се научи да се подписва.
Настя извади от чантата си бележника, прелисти го. Не, името Солодко не се бе срещало в материалите по делото, то не фигурираше и в списъка на децата от детския дом, които бяха дружили с Аида Борисовна. Може би там не бяха запознали Настя с всички приятелчета на Павлова? Просто бяха събрали в стаята онези, които са им били подръка, а момичето Полина Солодко може да е било болно, да се е намирало в изолатора или да се е забавило от училище, или просто по някакви причини да се е заинатило и да не е пожелало да дойде на срещата с „лелката от Москва“.
Настя вдигна очи към тихичко седящите на дивана съседи, поемните лица. Че какво? Интересна мисъл. Може семейство Солодко да са съседи от блока?
— Извинете, говори ли ви нещо фамилното име Солодко? — попита тя младите съпрузи.
Те дружно поклатиха глави.
— Не, не познаваме такива. А кои са те?
— И аз не знам — с въздишка призна Настя. — Просто си помислих, че може да са някои от съседите ви. А да сте чували за момиче на име Полина?
— Не — отново казаха те, — не сме чували. Но ние познаваме съвсем малко хора тук, преместихме се преди три месеца, по-добре попитайте участъковия.
— Непременно ще го попитам.
Но не й се искаше да разговаря с участъковия, не можеше да надвие отвращението си към човека, който в този момент в кухнята тайно крадеше водка от покойницата. По същата причина й беше неприятно да разговаря и с Федулов. Тя извади телефона и се обади на Вторушин.
— Иля, да ви е познато случайно името Солодко? — попита тя почти шепнешком, за да не я чуят в кухнята.
— Не — леко учудено отговори капитанът. — Откъде се взе това име?
— От жилището на Павлова. Най-вероятно е младо момиче, а не жена. Полина Солодко. Да знаете случайно дали може да е някоя от ученичките, пред които Павлова е изнасяла беседи за безопасно поведение?
— Сега ще проверя.
Настя чу как звъннаха ключовете о металната повърхност на вратата на касата: Вторушин затърси своите бележки. После зашумоляха листове хартия.
— Не — отново се разнесе в слушалката неговият мек баритон, — в моите тефтери няма такова име. Аида Борисовна ходеше да изнася беседи в училище само пред цели класове, не е имала лични отношения с отделни ученици, специално съм проверявал, когато работехме по убийството.
И тук удари на камък… Но нали това отделно момиче на име Полина Солодко се е взело отнякъде? Може тя по-рано да е живяла в детския дом, а сега да са я осиновили и да не е в дома или пък да е пораснала и да живее самостоятелно. Или да е умряла. Или нещо друго?