Тя прекара в апартамента на Павлова още два часа, прегледа всички книги, после порови сред дисковете на рафта, отбеляза си няколкото различни записа на „Аида“ от Верди. Че как, позасмя се вътрешно Настя, като имаш такова име, просто не може да не се заинтересуваш от великата опера. Нищо друго не привлече вниманието й.
Директорката на детския дом посрещна Настя неочаквано радушно, явно беше в добро настроение.
— Полина Солодко ли? — попита тя. — За пръв път чувам.
— Тоест сред вашите деца няма такова момиче? — уточни Настя.
— Абсолютно — твърдо отговори директорката.
— Може би е имало по-рано?
— Миличка, кога по-рано? Директорка съм от осемнайсет години. И през тези осемнайсет години не сме имали никаква Полина Солодко. Не сме имали изобщо никаква Полина, това име е рядко, не е модерно. Но ако не вярвате на моята памет, нека проверим, старите списъци всичките са предадени в архива, но аз пазя копия, както и снимки на нашите възпитаници. В моя личен архив има всичко.
Двете прегледаха всички списъци на възпитаниците през осемнайсетте години. Сред тях наистина не бе имало Полина Солодко. Нямаше смисъл да търсят момичето сред онези, които бяха живели в детския дом преди 1992 година, тоест преди идването на настоящата директорка — книгите по рафтовете на Аида Борисовна бяха издадени след 2000 година и по принцип беше невъзможно някой да ги е чел преди годината на излизането им.
Понеже беше свикнала да подозира всички наред, Настя за всеки случай се застрахова и помоли директорката още веднъж да съберат децата от „групата на Павлова“, като обясни, че си е набелязала някакви допълнителни въпроси за Аида Борисовна. Може би директорката крие информация за Полина? Знае ли човек по какви причини… Ами ако именно тук се крие решението на загадката за смъртта на Павлова, а директорката е в течение и прикрива престъпника? Всичко се случва.
Но събралите се деца никога не бяха чували за Полина Солодко. Настя внимателно се взираше в очите им, издебваше и най-незначителните мимически движения, вслушваше се в интонациите и нищо не откриваше. Никакви признаци децата да знаят нещо и да мълчат.
Трябваше за всеки случай да провери добросъвестността на Вторушин. Вярно, той залагаше главата си, че Полина Солодко няма връзка с училището, където Павлова е изнасяла беседи пред учениците, но знае ли човек каква е цената на тази негова глава. Трябваше само бързо да измисли за училището някакво правдоподобно обяснение на своя интерес към Аида Борисовна и нейните познанства. Когато за пръв път дойде в детския дом, Настя се представи като журналистка и каза, че събира информация със знанието на милицията. Може това обяснение да мине и в училището? Така де, защо не? Вярно, директорката на детския дом й повярва, без да търси доказателства, но ако в училището не повярват и се обадят на Вторушин, той веднага ще разбере, че Настя го проверява. Ще се получи некрасиво. Впрочем едва ли училищните педагози ще се обадят именно на Иля — те сигурно не знаят и телефона му. Ако се усъмнят в пълномощията на Настя, най-вероятно ще се обадят на ръководството. И Вторушин няма да научи нищо.
В училището всичко мина дори по-лесно, отколкото в детския дом, там никой не се изненада на идването на Настя, сякаш журналисти от Москва едва ли не всеки ден се появяваха между тези стени, и то именно за да събират материали за поредната версия за убийството на бившия следовател. Настя помоли да я запознаят с класните ръководители на класовете, пред които бе говорила Аида Борисовна. Те в един глас заявиха, че в техните класове никога не е имало Полина Солодко.
Но откъде си се взела ти в живота на Аида Борисовна Павлова, тайнствена Полина? В пощата на Павлова нямаше никакви писма нито на името на Полина Солодко, нито от нея. Може би онова листче е случайно намерено и вдигнато незнайно откъде и поставено в книгата от човека, който я е взел, за да я прочете. И дори най-вероятно е станало именно така. Но за да сме изрядни, трябва да проверим всичко докрай.
Настя бе ужасно гладна, беше закусила в десет и нещо, а сега вече минаваше шест. Отби се в първото капанче по пътя си, изпи две чаши лошо кафе, изяде две парчета прекалено сладка, почти до втръсване торта и тръгна към мястото, където беше тази сутрин — дома на Аида Борисовна. Хората вече се прибират от работа, така че спокойно може да обиколи апартаментите и да се опита да изясни кой от съседите е вземал от Павлова романите на Агата Кристи и коя е Полина Солодко.