— Отвратителна личност, просто отвратителна — говореше тя. — Беше свикнала да командва всички, а самата тя беше необразована, тъпа, през целия си живот не беше прочела нито една свястна книга. Една такава гръмогласна, налагаше се с викане, с демагогия… нали знаете как бяха свикнали в тяхната партия. И във всичко се бъркаше, постоянно дърпаше чергата към себе си и мира не даваше на нормалните интелигентни жени, ако разбирате какво имам предвид. Но… какво искате от такава: плебейката си е плебейка. Цялата й същност проличаваше в говора й, всяка втора нейна дума беше: „Видяхте ли, пак стана на моето…“, „А по-рано…“, „Жалко, че нямаме сто и първи километър като в Москва, там да ви пратят, блудници такива“.
— Блудници ли? — попита Настя. — Кого имаше предвид?
— Е, как кого? Мен и Аидочка. Тя порицаваше Аидочка за европейския й стил на обличане.
— А вас за какво?
— За обичта ми към европейската култура — тросна се Муравьова. — Галя, видите ли, си мислеше, че цялата европейска култура е чиста порнография. Но какво разбираше тя от европейска култура? Имаше си любима приказка: „Ето, в руската живопис всичко е целомъдрено, няма никакви голи жени, а на тези ваши Рубенси само разврат им дай.“ Ами че тя не знаеше друго име освен Рубенс! И такава проста жена си беше наумила да се влюби в нашия Валерий Василевич. Просто мира не му даваше, щом се появеше той — хоп, довтасваше и Галя. Не знам как търпеше това горкичкият. Само си помислете, един приличен във всяко отношение човек, солиден, почтен, вдовец, спокоен, любезен, ако разбирате какво имам предвид, умее да цени европейския начин на живот и европейската култура… а какви ги дрънкаше Галя за него?
— Какви? — живо се заинтересува Настя.
— Че имал тъмно петно в биографията си, а именно емиграцията, че бил предал Родината и я заменил за сладка чужбинска кифличка, но после осъзнал, че черният руски хлебец му е по-мил, така че още не всичко било загубено и можело той да бъде превъзпитан. Можете ли да си представите? Тя, видите ли, му беше хвърлила око и смяташе, че от нашия Валерий Василевич може да си направи подходящ съпруг. Ха, мома за женене! Къде е Валерий Василевич и къде — Галя! И сравнение не може да става!
„Е, то се знае — помисли си Настя, която бързо си водеше бележки по думите на Муравьова, — между Корягина и Полосухин и сравнение не може да става, а между него и тебе — може.“
— Но с какво може толкова силно да е ядосала някого, та са я убили?
— О, моля ви се! — Муравьова театрално вдигна ръце към тавана, като между другото оправи с кокетен жест един кичур над ухото си. — Галя беше измамница и интригантка. Знаете ли, тя имаше една квартирантка, от която уверяваше, че не взема пари, аз обаче съм сигурна, че лъжеше. Вземала е пари, а пред нас се правеше на безкористна, за да се хареса на Валерий Василевич. Тя беше в състояние да измами и сериозни хора. Ето, ще ви разкажа един случай…
… Готвели се да отпразнуват рождения ден на Елена Станиславовна, която организирала почерпка, облякла най-хубавите си дрехи и се записала за прическа при фризьорката. Тамарочка работела в имението само от половин година, но фризьорски салон тук имало от самото начало, само че фризьорката била друга, вярно, по-елементарна от Тамарочка, но също приятна жена. И така, Елена Станиславовна направила всичко, та на рождения си ден да смае всички със своята красота и елегантност. И не щеш ли, при нея дошла Галина Илинична и казала, че я търси самият Андрей Сергеевич. Муравьова страшно се развълнувала, била сигурна, че Бегорски я търси, за да я поздрави лично и да й поднесе подарък. Хукнала към неговия кабинет на втория етаж, но вратата била заключена. Завтекла се при Верочка, главната счетоводителка, но Верочка казала, че Андрей Сергеевич преди двайсет минути е заминал за Москва. Елена Станиславовна не повярвала и помислила, че Верочка нещо греши, защото Галина Илинична само преди десет минути й казала, че Бегорски я търси. Тя се лутала панически из цялото имение, надничала във всички помещения, питала за Бегорски всички хора, които срещала по пътя си. Най-сетне се сетила да изтича до страничните порти, през които влизали и излизали колите, и да попита пазача, който смаяно вдигнал вежди и напълно авторитетно потвърдил информацията от Верочка: че шефът наистина бил заминал. Преди около час време. Тогава чак зачервената и потна Елена Станиславовна си спомнила за часа си при фризьорката, втурнала се към салона, но на стола гордо седяла Галина Илинична, на която вече правели прическа. Фризьорката стъписано взела да обяснява, че за днес всички часове при нея са заети, дори показала на Елена Станиславовна дневника, така че по никакъв начин не можела да приеме рожденичката, а тъй като Муравьова не се явила навреме, взела Галина Илинична за подстригване и сресване. Та така станало, че на рождения си ден Елена Станиславовна била без прическа, с небоядисана и неподредена коса, а „тази гадина“ се кипрела с нова празнична прическа.