— Алла Ивановна ли? — попита Настя. — Същата, дето…
— Ами да, Ярцева. Първо, тя все пак е специалист и второ, те бяха много добри приятели с Костя.
— Бяха приятели? — недоверчиво повтори след нея Настя.
— Настенка, прекрасно разбрахте какво имам предвид. Ами да, те бяха любовници и целият клуб и всички служители в имението знаеха това. На пръв поглед тези отношения бяха очевидно неуместни, но като помисли човек, всичко това е доста закономерно.
— Ще ми разкажете ли?
— Аз почти нищо не знам със сигурност, защото съвсем малко съм ги наблюдавала заедно — пристигнах през август, а в началото на ноември Алла Ивановна напусна, но съм слушала доста приказки: нашите гости обичат да обсъждат такива неща и да клюкарстват.
Тамара постави ръце на кръста си, изопна се назад и въздъхна.
— Добре, време е да си направя почивка, гърбът ме заболя. Хайде да поседнем.
Тя посочи два малки фотьойла, незабележимо сгушени между прозореца и дългата закачалка с вече готови театрални костюми.
— Нима вие сама сте ушили всичко това? — с възхищение попита Настя, разглеждайки ярките рокли със старинни и по-съвременни модели.
— Какво говорите, как бих се справила с толкова много! — разсмя се Тамара, седна в единия фотьойл и подви крака под себе си. Беше толкова миниатюрна, че с лекота се побираше в това малко пространство. — Тук имаме чудесни майстори. Аз само измислям модела и в най-сложните случаи скроявам дрехата, а всичко останало правят участниците в спектакъла и доброволни помощници. При това имаме помощници не само сред членовете на клуба, но и доброволци, както казваме ние, „от града“. Нямате представа колко много пенсионери умеят да шият добре и изобщо не знаят къде да приложат уменията си. А тук си намират и работа, и компания, а после идват на спектакъла и се чувстват участници в него. Дори ги каним на сцената, излизат заедно с актьорите и режисьора. Цветя, аплодисменти, изобщо и те имат своята минута слава. Та така, слушайте…
През лятото на 2007 година Алла Ивановна Ярцева изгубила дъщеря си: дванайсетгодишната Алиса се удавила, когато се къпела в река Томинка. По това време Алла Ивановна не работела в клуба, защото реконструкцията на имението още не била приключила и все още нямало никакъв клуб, но щом клуб „Златна възраст“ отворил врати, а това станало през пролетта на 2008 година, Алла веднага дошла на работа по договор и давала консултации два пъти седмично. По това време тя можела да говори само за дъщеря си, макар че от смъртта на момичето минала почти година. Тя до такава степен била погълната от мъката си и от желание да говори за нея, че повечето гости и служители започнали да я отбягват. А когато през есента на 2008 година в имението дошъл на работа Костя Еремеев, двамата сякаш се намерили. Той също бил изгубил близките си при трагични обстоятелства и се отнесъл към Алла с разбиране, във всеки случай бил готов да я слуша и да поддържа разговор с нея. Сигурно и тя станала за него единственият човек, с когото той можел да споделя мъката си, защото с никого другиго не говорел за това — и до ден-днешен не го правел. Двамата прекарвали много време заедно и нищо чудно, че отношенията им станали съвсем близки. Вероятно съпругът на Алла Ивановна не споделял нейния стремеж да споделя и да си спомня за дъщеря им, а тук тя намерила сродна душа. Така че, ако някой изобщо е наясно с капризите на психиката на Костя, това е само Алла Ивановна Ярцева.
— А защо казахте, че техните отношения са били очевидно неуместни? — попита Настя.
— О, Настенка, ако бяхте видели нашата Алла Ивановна, нямаше да зададете този въпрос! — Тамара весело се усмихна и хитро намигна. — Вече сте виждали Костя, нали така? Никой не би го нарекъл красавец или дори просто интересен и привлекателен младеж.
— Не знам — призна Настя, — аз така и не успях да видя добре лицето му. Видях шапката му, видях вдигнатата му яка, а лицето като цяло — не. Само носа. Мисля, че е дълъг и костелив.
— Точно така. Когато видите нашия Костя в помещение, без шапка и яке, ще разберете, че и всичко останало в неговата външност е такова. Алла обаче… Тя е много красива, ярка, стройна, много женствена. Една такава… с изразителни форми, едър бюст, тънка талия, дълги крака. Устните й са хубави, пухкави, ясно очертани. Изобщо бонбонче. Вярно, в неподходяща обвивка.
— Какво имате предвид?
— Ами представете си това, което ви описах, с дълга, много светло изрусена коса, с ярко червило, че и с изопнат пуловер с много пайети по него, а на всичко отгоре с пола с висока цепка. Е, представихте ли си го?