Настя си представи всичко. Получи се една доста просташка и дори вулгарна картинка и тя го сподели с Тамара.
— Именно — доволно кимна Тамара. — И това е меко казано. Ако можеше да попадне в ръцете на добри стилисти, щеше да стане писана красавица. Особено мен, като фризьорка, ме вбесяваше косата й, избелена до крайност, а когато пораснеше, се виждаха тъмните корени. Алла не се грижеше редовно за косата си и не се изрусяваше навреме. Не знам защо, но не идваше при мен, вероятно страдаше от предубеждението, че моите умения могат да задоволяват само пенсионерките. Впрочем стилът й на обличане е отражение на вкуса й, а в града много мъже споделят този вкус. Моят е друг и всичко това не е важно. Просто аз винаги изхождам от максимата, че човек се облича така, както усеща себе си. Но ако човекът е искрен, той се държи така, както се усеща, тоест облеклото по принцип трябва да отговаря на поведението. А ако те не си съответстват, това ме дразни… сякаш съм се сблъскала с откровена лъжа или коварство. Разбирате ли за какво говоря?
— Не съвсем — призна Настя.
Тази дребничка, слабичка жена, толкова енергична, толкова открита и толкова различна, й ставаше все по-интересна.
— Ще се опитам да обясня. Алла се държеше като човек, потънал в мъката си, а се обличаше като жена, търсеща приключения. Едното не отговаряше на другото. Впрочем на Костя това сигурно е харесвало. А може там да не е имало никаква любов, а просто привличане между две еднакво наранени души. Не любов, а взаимно разбиране и взаимна подкрепа в мъката — и това не е малко, а може би дори повече от общоприетото разбиране за любовта. Както и да е, тяхната връзка приключи доста преди Алла и мъжът й да се преместят в областния център.
— С Костя скараха ли се?
Тамара разпери ръце.
— Е, това не знае никой, не сме им светили. Но всички забелязаха взаимното им охладняване. Костя престана да ходи в кабинета на Алла, когато тя имаше приемни дни, и двамата вече не се разхождаха заедно из нашия парк. Между другото, Настенка, по въпроса с облеклото. Исках да ви попитам: какво искате да кажете на околните с протритите си дънки, макар че са модерни и много скъпи? Че сте на петнайсет години ли?
Настя се стъписа от този неочакван обрат. Какво иска да каже ли? Ами че тя никога не се бе замисляла за това как се облича! Просто се обличаше, както й беше удобно и както бе свикнала, толкоз по въпроса. За да кажеш нещо, си има език, а дрехите са предназначени за съвсем друго.
— Не, защо…
— Може би искате да кажете, че сте бедна студентка?
— Не — усмихна се Настя.
Любопитството й се пробуди и тя с удоволствие продължи предложената от Тамара игра.
— Че сте младееща се пенсионерка?
— Това още по-малко.
— Че си търсите млади любовници?
— Това пък определено не — звънливо се разсмя Настя. — Имам прекрасен съпруг и всичко ми е наред в това отношение. Не са ми нужни никакви приключения.
— Че искате да си намерите работа, на която вземат само млади момичета?
— И това не. Имам си работа и засега не търся друга.
— Какво тогава искате да покажете чрез своите дрехи? Защо се обличате така? Вие сте красива жена, изживяла по-голямата част от живота си, защо тогава се опитвате с външността си да кажете на околните някаква неистина за себе си? Харесва ви да мамите, да заблуждавате, така ли?
— Но какво говорите, Тамара! Аз никого не мамя, просто живея така, както ми харесва, така, както съм свикнала от дълги години. Какво лошо има в това?
— Лошо — нищо. Глупаво и неправилно — много. Спомняте ли си, разказвах ви за Аида Борисовна? Заради професията и длъжността си тя цял живот е била принудена да се облича строго и така, че да не бие на очи, и това е разбираемо. Но когато Аида се пенсионирала, тя получила възможността да бъде самата себе си и да изглежда точно така, както се усещала. И Аидочка не изпуснала тази възможност. Вие сте имали особена работа и сте се обличали в съответствие с нейната специфика. Но сега и вие сте пенсионерка и пред вас се открива вълшебен свят — да създадете образа си на жена. След толкова години служба най-сетне можете да си позволите да носите всичко, което пожелаете. Ами използвайте тази възможност! Още повече че тук не сте детектив, а социолог, научен работник. Бъдете красива, бъдете елегантна, ярка и сама ще видите как ще се промени настроението ви, светоусещането ви. Красивите дрехи са изкуство, цял пласт от културата, който минава покрай вас. Красивите и разнообразни дрехи ще ви дадат усещането за пълнота и радост от живота и е престъпление, непростимо е да пренебрегвате тези неща. Искате ли да ви ушия един необикновен тоалет? Аз работя бързо и до заминаването си ще имате такава дреха, че ще се почувствате друг човек. Искате ли?