С това Дружка, колкото и да е странно, беше съгласна, за което недвусмислено се изказа опашката й, като направи плавно движение наляво-надясно.
— По-нататък. Версия четвърта: първото престъпление е извършено конкретно срещу Корягина, но е замаскирано като извършено от маниак. А второто, чиято жертва е станала Павлова, е извършено от луд имитатор. Или не луд, но все пак отвратителен тип. Ако си забравила, мила Дружке, напомням ти списъка на мотивите от първата подверсия на третата версия. Синдрома „Разколников“ и други такива. Добре де, ти и без това си ги спомняш. Корягина, както и Павлова, отдавна е била пенсионерка, следователно мотивът за нейното убийство се намира на плоскостта на личните й дела от последно време. И това също е моя работа. Дожаля ли ти за мен, Дружке? Виждаш колко работа ще трябва да свърша. Няма и гаранция, че това ще даде някакъв резултат.
На Дружка, разбира се, много й дожаля за Настя, тя веднага изплези език и се опита да стигне с него до ръката й.
Не успя, затова трябваше да се задоволи с крака, обут в чорапогащник, дънки и пантоф. Вкусът на дънковия плат едва ли хареса на кучето, но то не го показа и дори не се намръщи.
— Да продължим нашите игрички. Има още една версия, пета, най-тъпата и най-малко вероятната, но аз, като честна жена, съм длъжна да взема и нея под внимание. Поне трябва да я разгледам, макар и повърхностно. Двете престъпления са извършени от различни лица, при това и двете убийства са замаскирани като извършени от маниак. Това, разбира се, е пълна измишльотина от гледна точка на теорията на вероятностите, но аз съм свикнала да работя добросъвестно и да не изпускам нищо. Значи, първият престъпник си разчиства сметките с Корягина, като имитира психопатология, а вторият искрено вярва, че Корягина е била убита от маниак, и когато убива по лични мотиви Павлова, просто копира първото убийство, та после и второто да бъде приписано на маниака. Логично ли е?
В този параграф Дружка не съзря никаква логика, за което красноречиво се изказаха ушите й, които престанаха да мърдат и сякаш се оклюмаха.
— Ами да, така си е — въздъхна Настя, — на теб ти е досадно дори да слушаш какви ги дрънкам. Но имай предвид, скъпа моя, че по тази версия ще трябва да работя пак аз: Впрочем горепосочената работа вече е предвидена по версии 3 и 4. Така че — нищо ново… И накрая, шестата и последна версия: и двете убийства са извършени от едно и също лице по лични мотиви и са твърде успешно замаскирани като извършени от луд човек. Тази работа вече ще трябва да си я поделим с нашите доблестни оперативни работници. Да речем, аз ще мога да си изясня клубните дела на Корягина и Павлова и да видя къде техните интереси може да са влезли в конфликт с интересите на някое трето лице. Например мога да проверя всичко свързано с Елена Станиславовна Муравьова. Или с някого другиго. Но ако Корягина и Павлова — като представителки на органите на властта в съветско време, са засегнали някого още тогава, моите силици няма да стигнат. Това е ресор на Вторушин и Федулов. В старанието на Федулов нещо не мога да повярвам, макар че той ми говореше как не можел да спи спокойно, докато маниакът се разхожда из града, как майка му посещавала клуба и той се страхувал за нея… в действителност обаче почти нищо не предприема и всичко ще легне най-вече на моите плещи. Усещаш ли как работата се трупа ли, трупа все върху мен, а?
Дружка определено усещаше това, защото този път взе вкусова проба от кадифените пантофи и тънкия чорапогащник на Настя.
— Съчувстваш ми, да, добра душа си ти — благодарно каза Настя. — Но ние с теб изпуснахме още един важен момент, по който се чувствам като пиле в кълчища и който също ще трябва да възложа на оперативните работници. Ако двете престъпления са били извършени от различни хора, откъде вторият престъпник е научил подробностите за първото убийство? Тук вариантите са само два, но кой от кой по-тежки… в смисъл на обем работа. Вариант първи: вторият убиец е един от хората, които са видели първия труп. Може би е същият минувач, който е открил трупа на Корягина и е извикал милиция. Може просто да е минавал наблизо и да е спрял и изчакал заедно с други минувачи милицията, да е наблюдавал огледа на местопроизшествието. Вярно, мястото е било отцепено и не са пускали външни лица да се приближават, но нали, преди да дойде милицията, до трупа е можел да се приближи всеки и да разгледа всичко. Как ще се издирва този човек? В милицията има данни за онзи, който е извикал наряда, и за поемните лица, а данните за останалите, за онези, които са стояли наблизо и са видели всичко? И втори вариант: информацията за подробностите около убийството на Корягина е изтекла от човек, който е имал отношение към следствието. Следовател, оперативни работници, техник криминалист, експерти, включително съдебният медик, служители от дежурната част, ръководството на отдела, ръководството на следствието — не можеш дори да ги изброиш. И всеки от тях може да е разказал нещо вкъщи, на семейството си или на приятели. С една дума, и двата варианта са гадни, работата е просто огромна и няма никаква гаранция, че Вторушин и Федулов ще се заемат с нея, още повече че Федулов даде ясно да се разбере: той не вярва „нашите“ да имат нещо общо и за честта на пагона е готов да прегризе гърлото всекиму, който би й посегнал. Аз изобщо някак си не забелязах у тях интерес за разкриването на тези убийства. Неразкритото си е неразкрито, нека така си и остане, защото всеки ден се извършват нови престъпления и по тях също трябва да се работи, а ако се занимават и със старите дела, цял живот няма да им стигне. Е, каквото зависи лично от мен, аз, естествено, ще го свърша, макар че нямам никаква представа как и в какви срокове. Как се натресох, а! Има и една версия, че и двете убийства са извършени от хора, които искат да отнемат имението от Бегорски. Но аз не я разглеждам, защото интервалът между престъпленията е твърде голям. И изобщо, доста прозрачно ми намекнаха да не си пъхам носа там, те сами щели да се оправят, ако пожелаят, а на мен още ми се живее. Как можа Стасов да ме натика в тази история!