Настя избърса сълзите, бликнали от очите й, затвори клетката и излезе от менажерията. Вече бе направила няколко крачки по пътечката към малката сграда, когато внезапно забеляза край близкия гараж някакви сенки. Стана й любопитно и тръгна крадешком към масивната тухлена постройка. Приближи и се скри зад дебелия ствол на едно дърво.
Пред гаража стояха трима души и тихо си говореха. Колкото и да напрягаше слуха си, Настя успяваше да различи само отделни думи, а също — че двата гласа бяха мъжки, а третият принадлежеше на жена.
— … милицията… ще научат… не казвайте на никого… добре… катастрофа…
Настя чуваше по-добре, отколкото виждаше, затова се принуди да рискува и се приближи още, за да види поне нещичко. За щастие наблизо имаше още едно дърво, зад което можеше да се скрие, и сега тя успя да забележи, че жената предаде на единия от мъжете някакъв пакет, който той веднага скри под якето си. От това по-близко разстояние Настя все пак го разпозна: беше Костя Еремеев.
Тримата се разделиха, Костя остана да стои пред гаража, притиснат до стената, а другите двама тръгнаха по пътечката към алеята, която водеше от основната сграда към входа. Настя буквално се прилепи до дървото, защото те минаха точно покрай нея, на сантиметри. Сега разпозна и тях — бяха възрастното семейство Путилини, с които тя днес вече бе разговаряла за живота изобщо и за имението в частност. Костя не тръгна още известно време и Настя трябваше да почака нови десетина минути, тресейки се от студ, докато фигурата му се отдели от стената на гаража и изчезна в мрака.
Всичко това беше много странно и дори плашещо. Какви тайни връзки можеха да съществуват между системния администратор Костя и съпрузите Путилини? Настя би могла да предположи какви ли не тайни, но те се бяха срещнали късно вечерта, по тъмно, край гаража, а не в хола на основната сграда, и си бяха говорили полугласно, от време на време дори шепнешком, а Путилина предаде на Костя някакъв пакет… Не, определено с Костя нещо не е наред. Трябва да се заеме по-сериозно с него. Може би именно някой от семейство Путилини е въпросният потомък на рода Румянцеви, а съпрузите са завербували Костя за свой помощник? Или обратното, потомъкът е именно Костя, а Путилини му помагат?
Когато Настя стигна до своето жилище, се оказа, че е трябвало да стои при едното, а после при другото дърво в преспи, което във вихъра на детективската си страст не бе забелязала, и сега нейните чудесни, толкова модерни и скъпи дънки са подгизнали до колената, а краката й са се вледенили и почти са изгубили чувствителността си. Само това й липсваше сега! Наложи се да намести дънките на радиатора и веднага да напълни ваната с гореща вода. А имаше да пише и отчет… По дяволите, какъв живот само!
ГЛАВА 6.
Сутринта започна с приятна изненада. Отначало всичко, както винаги, не беше много хубаво: дънките на радиатора не бяха напълно изсъхнали, защото Настя ги беше проснала неправилно, а в стаята заради отвореното малко прозорче въздухът бе влажен като навън, така че се наложи да пропилее известно време, за да ги доизсуши със сешоара. Затова пък после, докато тя, седнала в уютния фотьойл, пиеше втората си чаша кафе и ядеше купената снощи от клубното ресторантче апетитна кифла от маслено тесто с извара, дойде изненадата.
На вратата почука и после влезе Дмитрий Федулов с кутия пасти в ръцете.
— Извинете ни, Анастасия Павловна — виновно каза той и започна да сваля дебелото си пухено яке и високите тежки обуща, — ние съвсем ви изоставихме. Не мислете, че сме ви забравили, просто имаме много текуща работа. Ще ме почерпите ли с чай?
И Настя веднага престана да се сърди и на него, и на Вторушин, който, между другото, така и не й се бе обадил по въпроса за миналите бизнес контакти на Роман Ярцев. Нима му е било нужно толкова много време, за да се свърже с колегите си от икономическата милиция и да направи една проста справка? Но Дмитрий не я остави да се развихри в своя праведен гняв.
— Иля ме помоли да ви предам, че е говорил с колегите от икономическата относно съпруга на Ярцева. При тях няма нищо за него. Водил е бизнеса си честно, никога по негов адрес не е имало забележки или дори просто подозрения. Така че едва ли Аида Борисовна може да е научила нещо такова за него — просто няма какво да е научила. Целият е бил като на длан, абсолютно прозрачен. Знаете ли, аз се чудя как той изобщо може да се занимава с бизнес при своята патологична честност. Но значи, може някак, щом още не е фалирал.
„Именно — помисли си Настя. — Може някак. Интересно, как? Може точно това да се окаже най-интересното.“