Тя сервира чай на гостенина и отвори кутията от сладкарския магазин. Пастичките бяха миниатюрни, както се казва, по една хапка, но пък много и все различни. Страхотно! Поне нещо приятно тази сутрин.
— Всъщност ето защо дойдох — продължи майорът. — Все си мислех за маниака… Знаете, мина доста време, текущата работа е много, всеки ден се случва нещо, мисълта скача ту към едно, ту към друго, така че има неща, които човек не схваща веднага. А ето че дойдохте вие, започнахте да задавате въпроси за тези две убийства и мисълта отново се настрои на тях. Та ето какво си помислих: нали ние търсехме маниака сред живите, намиращи се в Томилин хора, задействахме агентурата. Ами ако той вече е умрял? Например в пристъп на безумие може да се е самоубил? Или просто да е умрял от някаква болест. Или да е в някой затвор заради някакво престъпление. Или да не е зад решетките, а в специализирана болница за принудително лечение. Или изобщо някой да го е убил — знае ли се, битов конфликт или нещо подобно… Как мислите?
— Разумно разсъждение — не можа да не се съгласи Настя.
Да, по принцип те би трябвало да се сетят за това отдавна, но Федулов е прав: само в големите градове има обособени отдели, а в един осемдесетхиляден град криминалният отдел се занимава с всички престъпления „по линия на издирването“. И е невъзможно да настроиш мисленето си конкретно на издирването на един сериен убиец, след като всеки ден имаш на главата си ту кражби, ту въоръжени обири, ту изнасилвания, ту хулигански прояви, ту сбивания на битова почва, ту нещо друго, все така изискано.
— Смятам да се заема с това сериозно — каза Федулов и взе от кутията поредната пастичка. — И си помислих, че като специалист по разкриване на убийства, вие бихте могли да ме посъветвате, да ми подскажете нещо. Имайте предвид, Анастасия Павловна, аз съм същество извънредно користно, свикнал съм да извличам изгода от всичко, което ми попадне подръка, и щом съдбата ми е изпратила случай да поработя със столичен специалист, и то с такъв стаж, за нищо на света няма да го изпусна. Навремето имах късмет да поработя с Аида Борисовна Павлова, много неща научих от нея, а сега искам да се поуча и от вас. Как гледате на това вие?
Настя се почувства странно. Тоя едър широкоплещест мъж с мощни бицепси и яки ръце, майор, който сигурно има поне петнайсет години стаж, смята да научи нещо от нея? Кошмар! На какво може да го научи тя? Тя, която през живота си не бе разкривала нищо освен убийства и изнасилвания, ще учи него, спеца по половината членове от Наказателния кодекс! Смешна работа! Може би той просто се подиграва?
— Гледам на това отрицателно — строго каза Настя. — Дойдох тук не за да поучавам някого и да обяснявам как трябва да се разкриват престъпления, вие знаете всичко това не по-зле от мен, а може би дори по-добре. Дойдох тук само защото ме наеха да разкрия две убийства и много се надявам на вашата помощ, тъй като това е и във ваш интерес. Това е всичко.
— Я стига, Анастасия Павловна — засмя се Федулов и неговите бели, здрави, но не съвсем равни зъби засвяткаха. — Какво говорите? Сигурно се обидихте, задето ние с Илюха в първия момент не се втурнахме да ви сътрудничим? Е, ами разберете ни и нас, затънали сме до шия в текущи дела и по всяко дело имаме срокове, следователят ни притиска, началството ни раздрусва, потърпевшите изтъркват праговете ни и леят сълзи. Сякаш и вие не го знаете.
— Знам всичко — примирено се усмихна Настя. — Не съм се обидила. А защо Иля не дойде с вас? Зает ли е? Или не иска да се учи от столичен спец?
Федулов помрачня и извърна поглед. Ясно, с Иля Вторушин има някакви проблеми. Вероятно не смята за човек столичната мацка. Макар че дисциплинирано изпълнява молбите на Настя… Какво ли не е наред с него?
— Разбирате ли — подзе бавно Федулов, загледан в чашата си, — Илюха изобщо не е съгласен с мен. Аз търся маниак. И не ми пука какво мисли по този повод началството. Аз съм човек здравомислещ и разбирам, че на ръководството не му трябва маниак в града, на ръководството са му по-удобни убийства по лични мотиви, това е някак по-просто, пък и няма да ги мъмрят за лоша профилактична дейност. А Иля гледа да угажда на началството, прави кариера и ги гледа в устата, затова няма да се напряга по версията за маниака. Това на него не му е интересно. На него му е интересно да поднесе на тепсия в кабинета на шефа един или двама напълно вменяеми убийци. И в този смисъл аз не бих разчитал особено на неговата помощ. Не ми се сърдете.
Настя не чу нищо ново — още първия ден, при запознаването, вече й бяха казали за противоположните позиции на двамата оперативни работници. Но не бе предполагала, че тези позиции са стигнали толкова далече една от друга.