— Аз разбирам, не сте могли да ме хванете по телефона, затова сте се обръщали към Илюха — продължи Дмитрий, — но ви обещавам: от този момент винаги ще бъда достъпен за контакт и ако ви потрябва нещо, веднага се обадете, помолете ме, наредете ми. Ще направя всичко по най-добрия начин. И честна дума, много се радвам, че дойдохте. На мен този маниак вече почти година мира не ми дава, спя лошо, все за него мисля. Имам майка…
— Да — кимна Настя, — казахте ми, не съм забравила.
— Е, тогава трябва да ме разберете. И майката на жена ми, на Светка, също живее в Томилин. Няма за мен спокойствие, докато той се разхожда по улиците, разбирате ли?
Той вдигна към Настя очи, които в този момент й се сториха болни и някак умоляващи. Нима наистина толкова се тревожи? Виж го ти, наглед е толкова брутален тип, а излиза, че имал фина, чувствителна душа.
— Кажете, Дмитрий, говори ли ви нещо името Константин Еремеев? — попита тя.
— Константин Еремеев — замислено повтори той. — Познато ми е… Май е един от служителите в клуба? Струва ми се, че съм срещал това име сред имената на свидетелите.
— Абсолютно вярно — потвърди Настя. — Той е системен администратор в клуб „Златна възраст“.
— Точно така! — радостно възкликна Федулов. — Сега си спомних. Той ме заведе и при техните животни, взех оттам две палета. Един такъв слаб, мълчалив. А защо питате за него?
— И аз не знам защо. Нещо не ми харесва.
— С какво именно? — напрегна се майорът. — Може ли да запаля?
— Разбира се. — Настя побутна към него пепелника и също извади цигара. — Прилича ми на наркоман, не ви ли се струва, че е така?
Федулов сви рамене.
— Ами май не… Впрочем, не съм го заглеждал много, нали беше само свидетел, а не съм имал никакви основания да го подозирам. А на вас какво ви се стори подозрително?
— Резки смени на настроенията, неясен говор, опити да скрие лицето си… Трудно е за обясняване, просто на нивото на усещанията, разбирате ли?
— Разбирам, случва се. Значи, вие смятате, че той е убиецът?
— Не, нищо такова не смятам — каза с досада Настя. — Погледнете каква картина се получава. Някакъв човек смята, че е потомък на рода Румянцеви, който има право над старинното имение. Да приемем това като начало на разсъжденията ни. Той иска клубът да бъде закрит и имението — освободено. Незнайно защо смята, че ликвидирането на клуба ще реши неговия проблем. Здравомислещ човек никога не би сметнал, че е така, но ние имаме работа с човек, който не е с всичкия си, така че той като нищо може да си е очертал такава перспектива. И тъй, този човек решава да нанесе съкрушителен според него удар по клуба и убива Галина Корягина, клубна активистка, и то я убива демонстративно по начин, по който смъртта й да бъде пряко свързана със старинната легенда. Счупено огледало, изтръгната от ухото обица. Разбирате ли?
— Да — кимна Федулов, — продължавайте.
— Ефектът се оказва нулев, убийството прогърмява, но това по никакъв начин не се отразява на репутацията на клуба. Той изчаква половин година и извършва още едно убийство, чиято жертва става Аида Павлова. И отново демонстрация на връзка с легендата — огледало и обица. Но сега той отива и по-далеч. По някакъв начин прави така, че легендата става достояние на обществеността.
— По какъв начин? — веднага я прекъсна Федулов. — Малката Малец си е измислила всичко, та това е очевидно. Или мислите, че те са се сговорили?
— Възможно е — съгласи се Настя. — Във всеки случай, не го изключвам. Аз се срещнах с Наташа Малец, а вие?
Федулов мрачно наведе глава.
— Именно — констатира тя. — Вие не сте намерили време, нали сте били сигурни, че и бездруго знаете всичко. А Наташа ми разказа една любопитна история за някой си Аркадий Волдемарович, историк от Санкт Петербург, който чул за убийствата на Павлова и Корягина и пристигнал специално, за да събере материал и покрай това да разкаже старинната легенда за рода Румянцеви. Вие самият знаехте ли нещо за тази легенда?
— Не, научих за нея от статията.
— Ето, виждате ли. И никой от хората, с които разговарях, не бил чувал нищо за легендата, докато не се появила статията. От което аз правя напълно обоснован извод, че не е имало никаква легенда, че всичко това е част от добре обмислен план, макар и с елементи на естествено полудяване. Отначало се извършва първото убийство и престъпникът измисля за него признаци на ритуалност, които да отговарят на легендата. Друг е въпросът, че според този план легендата би трябвало да бъде обнародвана веднага след убийството на Корягина. Но това, кой знае защо, не се е случило.