— И защо? — вдигна очи Дмитрий.
— Откъде да знаем — усмихна се Настя. — Най-вероятно цялата работа е в Аркадий Волдемарович, който е трябвало да дойде и да се срещне с журналистката. А той неизвестно защо не го е направил. Може да се е разболял, може да са му попречили някакви обстоятелства. Но фактът си е факт: след първото убийство той не се е появил. Минало е време, клуб „Златна възраст“ процъфтява, не става дума за неговото ликвидиране. Какво прави нашият луд потомък?
— Извършва още едно убийство.
— Точно така. Но при това предварително се убеждава, че сега вече нищо няма да попречи на Аркадий Волдемарович да дойде и да изпълни мисията си. Между другото, аз не изключвам нашият луд и този историк да са роднини или близки приятели. Отначало дори си помислих, че именно Аркадий Волдемарович е убиецът, но после се сетих, че това би било възможно в рамките на многомилионна Москва, а във вашия осемдесетхиляден град рискът да бъде разпознат е твърде голям. Ако убиецът е свързан с клуба, той не би се представял на журналистката като историк от Питер дори само защото тя във всеки един момент може да отиде до имението, за да уточни някои подробности за своята статия, и там да се сблъска с него.
— Съгласен съм. А по-нататък?
— Ами по-нататък не става нищо. Народът говори, някои членове на клуба престават да посещават имението, но като цяло това не се отразява на дейността на клуба. И изведнъж собственичката на фризьорския салон към клуба открива в своя салон счупено огледало.
— Какво?! — облещи се Федулов. — Какво казахте?
— Това, което чухте. Тамара Николаевна Виноградова идва сутринта в своя салон, отваря вратата и открива, че окаченото на стената огледало е счупено. Тя решава да не вдига шум, тихичко пита чистачката дали не го е счупила тя. Оказва се, че не е виновна чистачката.
— По дяволите, аз нищо не съм знаел за това — ядосано каза Дмитрий. — Защо не се е оплакала в милицията?
— Е, само се чуйте, Дима! — засмя се Настя. — Как бихте реагирали вие, ако хората започнеха да ви се оплакват за счупени огледала? Та вие веднага срязвате такива оплакващи се и прекрасно го знаете.
— И това е вярно — потиснато промърмори той. — Но нали тук имаме специален случай, имаме маниак и всяко свидетелство…
— Дима, разберете, само вие си знаете, че искрено искате да намерите маниака. За всички останали вие, оперативните работници, пък и цялата милиция, сте рушветчии и безделници, които мразят народа, задето народът им пречи да си почиват. Сега ние двамата с вас няма да обсъждаме кой е виновен хората да мислят така, но те мислят именно така и това е факт, с който ще трябва да се съобразяваме. Да се върнем към нашите проблеми, защото и по-нататък се е случило нещо.
— Какво друго?
В гласа на Федулов прозвуча истинско отчаяние. Ами да, естествено — улики и факти минават покрай него, а той нищо не знае. Обидно е, нали разбирате.
— През декември, преди Нова година, някой е разхвърлял във вестибюла на основната сграда на имението кичури коса. По-точно, отрязъци, откраднати пак от същия фризьорски салон на същата тази Тамара Николаевна Виноградова. Спомнете си легендата, там фигурира оскубана коса.
— По дяволите! Ама какви са тия работи, а? Защо аз нищо не знам за това? Сега е съвършено ясно, че трябва да търсим маниака именно в клуба или около него. И какво излиза — че нашият откачалник отначало е извършил две убийства, а после е започнал да нагнетява ситуацията с дреболии?
— Ами нещо такова — кимна Настя. — Макар че това е нелогично, обикновено се започва с дреболии и после постепенно се преминава към по-сериозни неща, но тук не можем да разчитаме на обичайната логика, защото си имаме работа с луд човек. Той може да е извършил двете убийства и да е разбрал, че не може повече, прекалено му е тежко. Или прекалено опасно. Или изобщо не е нужно, два трупа са напълно достатъчни, за да може после тихо, с дреболии да постигне своето. Обърнете внимание, че и двата епизода пряко или косвено са свързани с Тамара Николаевна.
— Защо, това важно ли е? — не разбра Федулов.
— Много е важно. Тя е любовница на Бегорски, собственика на клуба.
— А, да, спомням си, казаха ми нещо такова.
— А вие не сте обърнали внимание — подкачи го Настя. — Та така, Бегорски е много привързан към Тамара, много я обича и ако тя напусне Томилин, той също няма да остане тук, ще закрие клуба и повече няма да се върне. Следователно злодеят е силно заинтересован да върши своите безобразия по-близо до Тамара, така че нейните нерви да не издържат. А сега ми кажете дали Константин Бремеев е подходящ за ролята на такъв злосторник?