— Не знам защо, но така си и мислех — промърмори Настя. — Благодаря. А потърсихте ли го в хотелите в Томилин?
— Естествено — прозвуча някак високомерно гласът на Вторушин. — Ние имаме само два хотела, така че не беше трудно. С нищо не мога да ви зарадвам. Вероятно вашият Аркадий Волдемарович е отсядал у свои познати. Или в паспорта му фигурира съвсем друго име.
Настя се накани да си тръгне от менажерията, но Дружка толкова силно притискаше до нея горещото си рунтаво тяло, че беше невъзможно да се откъсне. Добре, и без това трябва да се обади, може и оттук. Нека горкото животно се порадва още минутка.
Обади се на Чистяков.
— Льошик, ти още ли си член на Висшата атестационна комисия?
— Още не са ме изгонили — позасмя се съпругът й. — Защо, някой има проблеми с дисертация ли?
— Не, аз имам проблем със свидетел. Ти можеш ли да получиш достъп до базата данни?
— Без проблеми. Какво ти трябва?
— Някой си доктор на историческите науки на име Аркадий Волдемарович, не знам фамилното му име.
— Леле-мале! Да не би да е някой страшен убиец и развратител на малолетни?
— Не, по-скоро е съучастник. Льоша, ще ми помогнеш ли?
— Имам ли избор, ще ти помогна с каквото мога. А ти защо дишаш толкова тежко? Да нямаш задух? Да не си настинала?
В гласа на Алексей прозвуча тревога и Настя се усмихна. Колко е хубаво, че го има — толкова любим, толкова близък, толкова грижовен и такава опора…
— Клекнала съм в неудобна поза — обясни тя. — Затова дишам тежко.
— А защо си клекнала? — строго попита Алексей.
— Защото си играя с куче.
— С куче ли? Това е нещо ново. Откъде е псето?
— Бездомно е, забавлявам го. И изобщо не е той, а тя.
— А, добре тогава — успокои се Чистяков. — Щом е тя — това е съвсем друга работа. И колко бързо ти е нужна информацията?
— Колкото по-бързо, толкова по-добре. Честно казано, убедена съм, че на света не съществува никакъв историк Аркадий Волдемарович, но трябва да бъда стопроцентово сигурна.
— Добре, разбрах. Исках днес да се излежавам на дивана с книга, но явно трябва да нахлузя панталона си и да се затътря към Висшата атестационна комисия.
— Благодаря ти, Льоша, ти си истински приятел.
С усилие на волята тя се раздели с Дружка, която оклюмано се потътри към ъгъла на клетката и загледа Настя с ням укор, и тръгна към основната сграда: за днес бе планирала среща с главната счетоводителка и по съвместителство завеждаща личния състав Вера Алексеевна Бегорская.
Кабинетът на Вера Алексеевна се намираше до кабинета на Бегорски, имаха обща приемна, в която, по всичко личеше, никога не бе имало секретарка. Меки фотьойли за чакащите за прием, много растения в саксии и никакви бюра и сейфове.
Вера Алексеевна се оказа много приятна жена, но Настя се учуди най-много от факта, че тя изглеждаше значително по-млада от Тамара и от самия Андрей Сергеевич. Тя, кой знае защо, си бе мислила, че първата съпруга винаги трябва да е по-възрастна от четвъртата.
Вера знаеше всичко за всички, тя работела в клуба още от първия му ден, затова можеше да отговаря подробно на всички въпроси на Настя. Да, след публикуването на статията в „Томилински куриер“ напуснали три служителки: счетоводителка, чистачка и готвачка. Вера била сигурна, че всичко е насочено срещу Бегорски, че някой се опитва да го пропъди от имението и двете убийства са свързани именно с това, а далеч не с опити имението да се върне на законни наследници. Трите жени, които напуснали, се страхували, че скоро ще започнат да убиват не само членове на клуба, но и хора, които работят в „Златна възраст“. Те повярвали на статията и на съдържащия се в нея прозрачен намек за наследник, воюващ за своето имение. Виж, самата Вера Алексеевна не вярвала в маниака и смятала всичко случило се за единен план, насочен срещу нейния бивш съпруг.
Настя й зададе много въпроси, старателно си записа отговорите в бележника и се надигна да си ходи.
— А на вас харесва ли ви нашето имение? — неочаквано попита Вера.
— Много — искрено отговори Настя. — Тук е много красиво и много удобно.
— Сега — да — с доволен вид кимна Вера. — Да бяхте видели в какво го бяха превърнали при съветската власт! Човек не би допуснал, че може така да се обезобрази старинна архитектура. Между другото, знаете ли кой ръководеше реставрирането? Вторият съпруг на третата съпруга на Андрей Сергеевич.
Настя гледаше Вера Алексеевна съвсем слисано — не разбра нищо от казаното. Какъв втори съпруг? На каква трета съпруга? Вера забеляза физиономията й и се разсмя.