— Да, да, при нас е така — всички наоколо сме съпруги, съпрузи, роднини. Нима Тамарочка не ви разказа?
— Каза нещо, но без подробности.
— Е, ето ви и подробности. Аз съм първата съпруга на Андрей, а Тамарочка ни е старшата съпруга.
— В смисъл — по възраст ли? — уточни Настя.
— В смисъл — по ум — поправи я Вера Алексеевна. — Тамарочка е единствената от всички жени на Андрей, която умее да го стяга и да му казва „не“. Нито аз, нито двете следващи негови съпруги умеехме да го правим, ние много обичахме Андрей и продължаваме да го уважаваме и да се отнасяме прекрасно към него, но нито аз, нито те можахме да живеем с него. Някои от нас се задържаха по-дълго, други се предадоха по-бързо, но всички го напуснахме сами, доброволно.
— А защо? Или е неприлично да питам за това? — поинтересува се Настя, без да крие любопитството си.
— Той изтормози всички ни със своето ръководство. Смяташе, че ние нямаме достатъчно ум в главата и не знаем кое как се прави, включително как се готви, какъв тиган трябва да се избира и какви дрехи да се обличат, когато се застава до печката. Беше ужасно! Макар че във всичко останало беше доста комфортно да се живее с Андрей — той е прекрасен съпруг, не изневерява, не пие, решава всички проблеми. Просто умът ми не го побира как Тамарочка Николаевна има характер и душевни сили, за да се справя с него! Но явно някак й се удава. Дай боже поне с нея да поживее по-дълго. В случай че тя изобщо се омъжи за него — уточни Вера.
— Защо, може ли да не се омъжи?
— Като нищо! Може да се откаже — и толкоз. Но ако тя се откаже, аз ще съжалявам, искрено се надявам Андрей да бъде щастлив, той го заслужава, много добър човек е, много честен и почтен.
— Но как се е получило така, че тук работите и вие, и Тамара Николаевна?
— Ами Андрюша събира около себе си екип от съмишленици — обясни Вера Алексеевна. — Той се нуждае в обкръжението му да има хора, на които може да има доверие, затова взе на работа и мен, и нашата дъщеря — Лена, и нейния съпруг — Саня, сиреч, моя зет. Примами тук и Тамарочка.
— А къде са останалите съпруги? — на шега попита Настя. — Нали казахте, че съпругите сте били три.
— Втората му съпруга с новия си съпруг е в чужбина, а третата — Анечка, постоянно ни посещава тук. Тъкмо нейния втори съпруг Андрей покани да реставрира имението, той има строителна фирма. Андрей и Анечка имат син — Филип, такова чудесно хлапе — не можете да си представите! По-рано Анечка не позволяваше на Андрей да се вижда със сина си, страхуваше се, че Андрюша съвсем ще го смачка със своята авторитарност, както нея самата, а сега често водят тук Филип и Анечка идва с него.
— Да, голямо е вашето семейство — усмихна се Настя. — Или има и още членове?
— Охооо! — весело махна с ръка Вера. — През лятото тук ще дойдат и Денис и Юля.
— А те кои са?
— Денис е извънбрачен син на Родислав Евгеневич, така че е почти член на семейството.
— Ама какво — учуди се Настя, — и Родислав Евгеневич ли е роднина?
— Разбира се! Той беше женен за сестрата на Тамарочка Николаевна.
— Защо „беше“? Разведоха ли се?
— Не, не, сестрата на Тамарочка Николаевна почина, Родислав Евгеневич е вдовец. Така че виждате — всички сме свързани помежду си и всеки може да разчита стопроцентово на другите.
Това вече не е хубаво, помисли си Настя. Когато всички са свързани помежду си, истината трудно се намира. Всеки прикрива другия. Омерта. Закон за мълчание. Пак добре, че Костя Еремеев не е ничий роднина. Но за всеки случай трябва да попита…
— Не — поклати глава Вера, — в този смисъл Костик е външен човек тук. Макар че всички, естествено, много му съчувстват и го обичат като роднина. Защото той наистина е много свестен, добър е, на никого лоша дума не е казал през цялото време. И нашите старци го обичат, търпението му е безгранично. Нали разбирате колко несхватливи могат да станат хората с годините, а Костик винаги търпеливо им обяснява, показва, подсказва, помага и никога не се дразни, не повишава тон. Не, той е същинско злато. Но ако са ви нужни още подробности, по-добре да си поговорите с Лена, моята дъщеря.
— Приятели ли са с Костя? — заинтересува се Настя.
— Не, не, Костя няма никакви близки приятели, но Лейка работи много с него, имат общо поле на дейност.
— А къде е сега Лена? Мога ли да се срещна с нея?
— Уви — разпери ръце Вера Алексеевна, — днес няма да стане, Ленка замина за Костровск да се срещне със спонсори, тя е по тази част, никой нищо не може да й откаже. Умее да убеждава. — И по лицето на първата съпруга на Бегорски се плъзна усмивка на гордост за детето й. — Но утре ще бъде тук. Нейният кабинет е отсреща, през коридора. Ще го намерите, нали?