Заведе Дружка в своето жилище, изпи две чаши кафе, нагости кучето с купените снощи сандвичи, написа дълго писмо на мъжа си и го изпрати по електронната поща, като периодично поглеждаше през прозореца, от който добре се виждаше основната сграда. Когато най-сетне забеляза на един от счупените прозорци мъжка фигура, Настя бързо се облече, заведе Дружка на мястото й и тръгна да се види с домакина.
Зетят на Бегорски и Вера Алексеевна — Саня Беляков, беше високо симпатично младо момче с права тъмноруса коса и открито лице. Горният му ляв кучешки зъб липсваше, но тази липса не разваляше неговата широка усмивка, а обратното — дори й придаваше някакъв чар.
— Ау, какво се е случило тук? — наивно попита Настя. — Мислех, че клубът отваря чак в десет сутринта, а тук гледам, че някой работи.
— Добро утро — весело я поздрави Беляков. — Знам коя сте. Вие сте социолог, разговаряте с нашите старци, Ленка ви показа и ви видях.
— Ленка ли? Коя е тя? — Настя продължи да се прави на света вода ненапита.
— Жена ми, и тя работи тук. А аз съм Саня, нещо като домакин съм, а всъщност се занимавам с всичко — ставам и за шлосер, и за електричар, и за шофьор, ако потрябва. Мога всичко да построя, всичко да ремонтирам. Момче за всичко съм. Сега поставям нови стъкла. Някакъв гад я е свършил тая през нощта.
— Какво говорите! — изохка Настя. — Но как е станало?
— Откъде да знам? През това време съм спял вкъщи. Но камъните са хвърлени отвътре, прибрах ги от снега навън.
— Искате да кажете, че някой е проникнал на територията и е влязъл в сградата?
— Сигурно — сви рамене Саня. — Как иначе?
Как, как… много просто. В основната сграда на втория етаж са разположени апартаментите за гости и в тях, доколкото си спомняше Настя, живееха, следователно нощуваха, трима души. Всеки от тях е можел да слезе на първия етаж и да счупи прозорците. Освен това ключове има охраната и нищо не би струвало да се отключи вратата на основната сграда и да се влезе вътре. Още повече че охраната има от всички ключове, включително и от „зеления хол“, докато външните хора трябва отнякъде да намерят такъв. Освен това на територията на имението през нощта се намират хората, които спят в допълнителните сгради: Тамара Виноградова, Настя Каменская, Константин Еремеев и Валерии Василевич Полосухин. Настя няма ключове и добре си спомня, че през нощта бе спала и не бе чупила никакви прозорци. Тамара? Тя по принцип има достъп до всички ключове, но защо да чупи прозорци? Каква причина може да има? Тя обича Андрей Бегорски и иска нещата му да вървят добре, не е заинтересована от ликвидирането на клуб „Златна възраст“. Остават Еремеев и Полосухин. Общо седем души: двама пазачи, трима гости, компютърджията и знатният емигрант, любител на бродерията. Всъщност мисълта за пазачите никак не е лоша, защо ли досега не бе спохождала Настя? Ако изхождаме от предположението, че убиецът се намира някъде около имението, защо трябва да се ограничаваме с членовете на клуба и служителите, работещи в основната сграда? Защо този човек да не е пазач? И между другото, тя съвсем бе забравила за охранителния пост при главния вход, нали и там дежурят двама души, значи, под подозрение са не двама, а четирима пазачи. Впрочем не, ключовете се пазят само при охраната на страничния вход. Но все пак трябва сериозно да помисли за пазачите, бяха убягнали от вниманието й.
Виж, на Саня Беляков такава мисъл май изобщо не му хрумва, той смята, че прозорците може да е счупил само злосторник, промъкнал се на територията на имението отвън, с една дума, чужд човек.
— Но откъде този негодник е взел камъните? — замислено попита Настя. — Наоколо има толкова сняг, невъзможно е да намериш такива големи камъни навън.
Саня хвърли поглед на оставените на перваза камъни и се усмихна.
— Струва ми се, че знам откъде са. С такива камъни е ограден алпинеумът в нашата зимна градина. С такива или много подобни на тези.
— Да проверим? — живо предложи Настя.
— Ами хайде! — веднага се отзова младият мъж.
Те с бърза крачка тръгнаха към зимната градина и Саня показа на Настя алпинеума. Беше малък, много спретнат и липсата на два камъка се забелязваше от пръв поглед.
— Виждате ли, правилно предположих. — Беляков беше много доволен от своята наблюдателност. — Нямам грешка в тези неща. Трябва да върнем камъните по местата им, защото така нашият алпинеум изглежда щърбав.
Те се върнаха в хола, Саня продължи да се занимава с прозорците, а Настя, уж безцелно, се мотаеше наоколо и поддържаше лекия разговор. Колкото повече общуваше с домакина, толкова повече той й харесваше със своята откритост, веселост и позитивно отношение към нещата. Но колкото повече й харесваше той, толкова по-малко доверие изпитваше към него. Според законите на жанра онзи, който буди най-голямо доверие, в края на краищата се оказва жесток убиец. Защо този чудесен и весел Саня, зетят на самия Бегорски, да не може да е въпросният потомък на Румянцеви, мним или истински? Или просто ненормалник? Или банален съучастник на истинския злосторник? Да, той не е счупил стъклата, макар че и това е под голям въпрос — нали са му се обадили по телефона, когато от момента на произшествието вече е било минало известно време, кой знае колко точно — може да е било двайсет минути, но може да са били и два часа, и той спокойно може да се е прибрал вкъщи и да е вдигнал слушалката. А ако са му позвънили на мобилния, може да се е намирал и на три метра от портите на имението. А Саня има достъп до всички ключове без изключение, той и сам може да влезе където си поиска и по което и да е време, освен това без никакви специални усилия е можел да направи ако ще и по десет копия от всеки ключ и да снабди с тези копия заинтересованото лице. Какво ли не прави човек срещу много пари! И за алпинеума той се сети подозрително бързо, сякаш го е знаел предварително. Изобщо, трябваше да се заеме и с Беляков. Ако се съсредоточи върху маниака, главен заподозрян, разбира се, е Костя Еремеев с неговите странности и неадекватни реакции, а пък ако си припомним версията за целенасочения натиск върху Бегорски, тук никой не би се справил по-добре от Саня Беляков. Сериозните хора не биха се занимавали с откачалник, а виж, такъв като Саня — уравновесен, симпатичен, вдъхващ доверие, нуждаещ се от пари, човек с достъп до всички помещения в имението — много би им подхождал.