Настя сама не забеляза как в гласа й прозвуча леко пренебрежение.
— А защо не? Какво лошо има в това? Струва ви се, че е нещо еснафско ли? И аз, знаете ли, също мислех така, когато бях съвсем млада. В онези години почти всичко освен четенето, рисуването и фризьорството ми изглеждаше еснафско. Но изживях дълъг живот и разбрах, че да шиеш, да бродираш, да плетеш, да готвиш, да снимаш, е прекрасно. Можеш да пишеш стихове или проза, можеш да рисуваш, да се занимаваш с музика, да играеш в самодеен театър, да пееш в хор, да работиш като доброволец в някоя организация, като се започне от хоспис и се свърши с приют за бездомни животни. Има безброй занимания, стига човек да има желание. А вие трябва да имате някакво желание и е много лошо, че нямате. Само като се занимавате с нещо, можете да съхраните себе си, ако нямате възможност да останете в любимата си професия. Нали знаете, любимите професии имат едно неприятно свойство: обикновено те са жестоки и с всички сили се мъчат да се отърват от хората, които прекалено силно ги обичат, прекалено силно са привързани към тях. Любимата професия не понася кумири и обикновено жестоко отмъщава на онези, които са я издигнали в култ. Такава особеност има любимата професия, да. Вие само си представете колко е възхитително: прибирате се вкъщи, сготвяте нещо вкусно, сервирате го на мъжа си… Между другото, какво обича мъжът ви?
— В какъв смисъл? — слиса се Настя.
— Какво обича да си хапва? Какви ястия? Какво обикновено му готвите от нещата, които той яде с удоволствие?
— Ау, не знам — смути се Настя. — Аз по принцип не готвя… Някак си не умея…
— Кошмар! — плесна с ръце Тамара. — Но как живеете тогава?
— Мъжът ми готви — поясни Настя и внезапно, за пръв път в живота си, усети колко е нелепо това, което произнася. — Каквото сготви, това ям, не съм капризна.
— Е, вие можете сто пъти да не сте капризна, но да знаете каква храна обича мъжът ви, е ваше пряко задължение като съпруга и спътница в живота.
— Но аз не умея да готвя! — отчаяно възкликна Настя. — Какво сега, ще ме обесят ли за това? Не всеки има тази дарба.
Изведнъж Тамара избухна в смях.
— О, не ми се сърдете, Настенка, аз не говоря за готвене. Щом не умеете, значи не умеете, както и да е. Но просто сте длъжна да познавате вкусовете и пристрастията на любимия си мъж, ако наистина ви е любим.
— Наистина ми е любим — въздъхна Настя. — Просто сигурно съм лоша съпруга.
— Добре, не вие сте му сготвили, а той на вас. С удоволствие сте изяли това, което ви е сготвил, зарадвали сте се, че той умее толкова вкусно да готви, разтребили сте масата, измили сте съдовете… Поне съдове умеете ли да миете?
— Умея — усмихна се Настя. — Доста добре го правя. Дори са ме хвалили.
— И на това благодарим — доволно кимна Тамара. — Та така, измивате съдовете, сядате на дивана, пускате телевизора, вземате панерчето за ръкоделие и започвате да бродирате…
Тамара огледа накачените по стените гоблени и палаво се изкиска.
— … започвате да бродирате заек с морков. Заекът е сивкав, пухкав, с големи хитри очи, с кръгла опашчица, такова едно помпонче, с дълги ушички, а морковчето е оранжево, сочно, сладко, голямо, с яркозелени листа. Мъжът ви седи до вас, чете или гледа телевизия, или работи с документи, или и той нещо майстори с ръце, или просто ви разказва за ваши общи приятели, с които се е видял днес, или за мързеливи колеги от службата, или ви преразказва статия от вестник, а вие си бродирате… И толкова мирно е наоколо, толкова спокойно, уютно! Нима не ви се иска да бъде така? А после, когато завършите заека с моркова, ще изперете гобленчето, ще го изгладите, ще го сложите в рамка и ще го окачите на стената — и вашата стена ще запъстрее с нови цветове, и в жилището ви ще се появи още едно ново ярко петънце, което сте сътворили с ръцете си. И всеки път, когато поглеждате това петънце, вие ще си спомняте онзи мир, спокойствие и уют, и в душата ви ще разцъфват цветя. Повярвайте ми, Настенка, в ръкоделието и в различните хобита няма нищо еснафско или смешно, или неприлично, или срамно. Всичко, което позволява на човека да се чувства спокоен и щастлив, е хубаво. Обаче виждам, че ви доскуча — забеляза тя. — Прекалих с приказките си, така ли? Предполагам, че не сте се отбили при мен просто така, а по работа, а аз тук ви втълпявам азбучни истини. Да вървим да пием чай, изпекла съм чудни курабии по рецепта на моята баба. Ще ви харесат.
Настя я последва в другата стая и седна на дивана. Това май й стана любимо място. Тамара донесе чая и голямо блюдо с курабии, които наистина се оказаха рядко вкусни, крехки, пръхкави и се топяха в устата.