— Искате ли да ви науча да печете разни неща? — весело предложи Тамара.
— Някой друг път — усмихна се Настя. Перспективата да се впусне в кулинарни подвизи не я вдъхновяваше. — По-добре ми кажете какво е отношението на домакина Беляков към неговия тъст.
— На Саня? — учудено попита Тамара. — Към Андрюша?
— Да, към Бегорски.
— Отношението му е прекрасно. Защо питате?
— Не, няма специална причина. — Настя реши да избегне прекия отговор. — Просто си изяснявам всичко, за което съм си задавала въпроси. Знам ли за какво ще ми послужи. Разбирам, че ако се омъжите за Андрей Сергеевич…
— Именно — ако — прекъсна я Тамара.
— … Саня автоматично ще стане ваш роднина. Може би ви е неловко да говорите за него? Вера Алексеевна ме предупреди, че тук всички се защитавате взаимно. Тамара, разберете, не ми трябва лъжа или полуистина. Ако не смятате, че ви е възможно да ми кажете всичко, както си е, ще смятаме, че за нищо не съм ви питала. И няма да има обидени. При всички случаи ще науча това, което ме интересува, но няма да ви поставям в неудобно положение.
Тамара изяде още една курабия и замислено погледна Настя.
— Знаете ли, слушах ви и за пръв път се замислих: а имам ли да крия нещо по повод на Саня или, да речем, на Леночка или Вера. Нямам. Ни-щич-ко — повтори тя натъртено. — Ще ви кажа цялата истина. Но трябва да започна все пак не от Саня, а от Андрюша, тогава ще ви се изяснят много неща. Разбирате ли, Андрей е израснал в голямо семейство, имал е четири по-големи сестри, които никак не е обичал още като дете и не ги обича и до днес. .
— Не ги ли обича? Защо?
— Смята, че са тъпи, примитивни и користни. Те никога не са се интересували от нищо, освен от намирането на съпруг и от благосъстоянието, което това би трябвало да им донесе. С една дума, не са си станали близки още от раждането си. Когато пораснал, Андрей помагал материално на родителите си, но контактите със сестрите си съкратил до минимум, а всички техни намеци и преки молби за уреждането им на добра работа игнорирал: определено знаел, че от неговите сестри и техните съпрузи и деца няма да излязат добри служители. Изобщо, дистанцирал се от семейството, а след смъртта на родителите им общуването със сестрите му съвсем секнало. Между другото, не всички сестри са живи до днес, две от тях вече са покойници. Но това няма нищо общо с нашата история. Както знаете, Андрей е имал три брака и всички те са завършили с развод. И ето че преди няколко години настъпил момент, когато Андрюша разбрал, че около него няма семейство, че със своя корав и праволинеен характер е загубил всичките си близки и са му останали само приятелите от детинство — Родик и ние със сестра ми, е, и още една наша обща приятелка.
— Родик е Родислав Евгеневич, нали така?
— Да, той беше женен за моята сестра. И тогава Андрюша решил, че трябва да събере всички „свои хора“ и отново да застане начело на семейство. Тогава той вече имаше много пари и смяташе, че това ще му даде възможност да урежда живота на всичките си бивши съпруги и техните общи деца, а как ще урежда този живот — той знаеше с абсолютна сигурност… Вие вече сте разбрали, че нашият Андрей Сергеевич винаги знае кое е правилно и кое е неправилно.
— Знам — позасмя се Настя, като отново си спомни злощастния скъсан и изхвърлен списък. — И какво стана после? Той е измислил клуба и е започнал да събира семейството под своите знамена, така ли?
— Не точно така. Отначало той посетил Верочка, дошъл тук, в Томилин, а тя учтиво го пратила… знаете къде. Вече не искала да живее от неговите пари и под неговата диктовка, отдавна й било дошло до гуша. Ленка била вече голяма, учела в полиграфическия институт, смятали да се женят със Саня, та и на тях такова властно татенце диктатор не им било по вкуса — техният живот бил, макар и труден, но стабилен, така че не смятали да го променят. В онзи момент — уточни Тамара с усмивка — Андрюша бил съвсем обезкуражен от отказа им да живеят под негов контрол, дълго скитал из града и не щеш ли, стигнал до полуразрушеното имение на Вяземски. Точно тогава постепенно го завладявала идеята, че му е вече скучно да се занимава със своя холдинг, който бил изградил със собствените си ръце буквално от първия документ, от първата дребна подробност.
Мощен холдинг, работи ефективно, носи огромни печалби, всичко в него е подредено, всички механизми са смазани и отработени, никакви изненади. На Андрюша му трябвало ново дело, такова, което да го грабне. Нещо необичайно, нестандартно, такова, каквото никой по-рано не бил правил, така че да не изучава чужд опит, а да трупа собствен, да прави собствени грешки и да извлича от тях собствени уроци. Такъв си е нашият Андрюшка! — разсмя се Тамара. — От дете си беше такъв, познаваме се повече от петдесет години. Та така, наред с мислите, че му е доскучало, го споходили мисли, че с възрастта човек става нужен на все по-малко хора. И някак у него едното се вързало с другото и се появила идеята да купи имението, да го реставрира и да се опита да създаде структура за приобщаване на пенсионерите към компютърната грамотност, та те да вървят в крак със своите деца и внуци, да не се чувстват изостанали, откъснати от живота, от прогреса, пък и освен това да разшири техните възможности за общуване. По това време Андрюша вече бил посетил третата си съпруга, Анютка, и общия им син, бил се убедил, че Анютка е много щастлива във втория си брак с крупен строител, собственик на бизнес, и тяхното семейство няма да позволи никакви указания относно възпитанието на момчето и няма да приеме помощ. Купил той имението и предложил на новия съпруг на Анютка договор за реставрирането му. Съпругът се съгласил, започнали работата и тогава изведнъж се явил Саня Беляков — тогава още бил годеник на Ленка, но датата на сватбата била определена. По онова време Саня трескаво търсел работа, работел по строежи и припечелвал където можел и както можел, той има златни ръце, за всичко го бива. Но искал да има стабилност, постоянна работа и гаранции — нали създавал семейство. Отишъл Саня при Андрей и го попитал дали няма да се намери работа за него. Андрей го взел веднага, определил му голяма заплата. Саня денувал и нощувал на този строеж, много е предан на Андрей, много му е благодарен и фактически по време на реставрационните работи се превърнал в очите и ушите на Бегорски в имението. Андрей можел да стои в Москва и да бъде спокоен за хода на реставрационните работи, Саня не пропускал нито една дреболия. После, когато Андрей започнал да създава структурата на клуба, потрябвали текстове за публикуване в интернет и тогава Андрюша предложил на Саня да поговори с Леночка, която имала специалност „редактор“ в института, където учела. Ленка веднага се съгласила да помогне, защото по онова време Саня не спирал да й говори какъв забележителен баща има, така че момичето само търсело повод да дойде при Андрей, запазвайки достойнството си. А когато вече работата стигнала до щатно разписание и счетоводство, Лена довела майка си, Верочка, която Андрей също с удоволствие назначил за главен счетоводител и кадровик. Така че Андрей сигурно никога не е имал по-предан човек от Саня. А сега, ако имате още въпроси, съм готова да отговоря.