М-да, при това положение Настя вече нямаше други въпроси. За Беляков не е изгодно да участва в разрушаването на клуба, защото толкова високоплатена работа с неговото образование и квалификация не би намерил никъде другаде. И после, не бива да забравяме, че Беляков фактически е бил един от създателите на „Златна възраст“, с неговото непосредствено участие е било градено и реставрирано имението, то се е превърнало в негова рожба и понеже е човек с нормална психика, той не би го оставил да го разграбват някакви богаташи, които искат да разгръщат тук някакви идиотщини. Значи, с подозренията си по адрес на домакина Настя трябва да се прости.
Тя се прибра, легна на дивана в хола, сви се на кълбо и затвори очи. Разговорът с Тамара я бе развълнувал, в главата й се рояха мисли за тихи семейни радости, за необходимостта да създаваш и поддържаш устойчиви, близки отношения с роднините, за зайчета с моркови, за уюта на двама пред телевизора… Не, това не е за нея.
И все пак след известно време се обади на мъжа си.
— Льоша, тук имам много работа, сигурно няма да успея да се върна до началото на Олимпиадата.
Олимпийските игри трябваше да започнат на 14 февруари, а днес беше едва втори, но Настя беше сигурна, че до 14-и определено няма да може да разплете историята с потомъка на Румянцеви-Лобанови.
— Няма страшно — успокои я Чистяков, — там не може да нямаш телевизор, така че и в твоя Томилин ще изгледаш всички състезания.
— Не, Льошик, не ме разбра. Разликата във времето между нас и Канада е голяма, всички предавания ще бъдат нощни.
— Е, и какво от това? — учуди се той. — Наистина не те разбрах.
— Представи си колко разкошно щеше да бъде: късна доба, градът спи, навън е тихо, а ние с теб седим един до друг на дивана, пием чай, лапаме сандвичи и заедно гледаме състезанията, радваме се или тъгуваме за нашите. И ни е толкова хубаво, толкова уютно…
— Ася — съвсем сериозно се разтревожи Алексей, — всичко ли е наред при теб? Да не ти се е случило нещо?
— Всичко е наред. А ти защо се разтревожи? Какво толкова казах?