— Извинете, исках да ви попитам: имате ли деца?
Путилини веднага помрачняха и дълго мълчаха. После Путилина каза:
— Имаме син, но за съжаление, изгубихме връзка с него. Не знаем нито къде е, нито какво става с него. Имаше някакви затруднения с бизнеса, наложи му се да замине някъде далече и не ни се обажда.
— Тоест той се крие? — уточни Настя.
— Не ни се иска да мислим така, нашето момче е много добър и почтен човек, но нещата изглеждат именно така… за съжаление… Ние дори не знаем дали е жив. Това е наш кръст, наша болка. Може да е изпаднал в беда, може да му е нужна помощ. Ние нищо не знаем.
Ясно. Въпросът с наследството остава открит, във всеки случай, докато няма точна информация дали синът на Путилини е жив.
— Извинете ме, не исках да ви разстройвам. Да се върнем към моите основни въпроси. Кажете, а с този Костя виждате ли се извън компютърната зала? Може би сте си станали близки и той ви идва на гости? Или вие на него? Не? Може би ходите някъде заедно, например на кино, на концерти или просто се разхождате?
— Не, не — бързо и твърдо отговори Путилин, — нямаме никакви специални отношения с него, просто той е много симпатичен и любезен младеж. И ние искрено му съчувстваме в неговата мъка.
И нито дума как си бяха шепнали край гаража и дори бяха предали на Костя някакъв пакет. А Настя видя това с очите си. И нито дума за странностите в поведението на Костя Еремеев. Дали той толкова добре се преструва, дали пък наистина няма нищо общо и всички подозрения по негов адрес са безпочвени? Добре, за проверка на Бремеев Настя е планирала още един разговор с оперативните работници и с Алла Ивановна.
Тя се обади на Федулов и той, точно както я бе уверил, този път беше насреща.
— Да, намерих вашата Алла Ивановна и дори поговорих с нея. Тя е сигурна, че Бремеев не страда от никаква сериозна психопатология, просто лека невроза, предизвикана от психологическата травма. След трагедията той започнал да страни от непознати хора, трудно влиза в контакт с тях, старае се да не разговаря и да не откровеничи. Не е забелязвала и никакви признаци на наркомания у Бремеев.
Ето на, интересно, ако Настя не му се беше обадила, кога той щеше да благоволи да й съобщи тази информация? Не, все пак приказките му, че е изцяло на нейно разположение, са били само празни приказки. Впрочем защо да се оплаква, нали той е направил това, за което го помоли Настя, не е забравил, а че не й се бе обадил и нищо не бе й казал, може и да му прости. Тя се постави на мястото на Федулов и разбра, че би постъпила точно така, ако някой частен детектив бе започнал опити да разкрие престъпление, което тя самата не е успяла да разкрие своевременно. Би правила това, за което той я помоли, но по никакъв начин не би му се обаждала сама, би чакала той пръв да прояви инициатива. Който се нуждае — нека се обажда. „Детска градина“ — каза си, ядосана на себе си.
— Ще ми се да поговоря с нея — каза Настя.
— Разбира се, тя е готова и чака да й се обадите. Между другото, можете да се свържете с нея по интернет, тя има видеокамера в компютъра си. А вие имате ли?
— Имам.
— Е, прекрасно тогава. Аз винаги предпочитам да виждам събеседника си, а вие?
— И аз. Благодаря, Дима. Диктувайте, записвам. Дима, а какво казахте на Алла Ивановна? Как й обяснихте моя интерес към Костя?
— Ами казах й, че сте социолог от Москва, събирате материал за пенсионерите и техните психически проблеми, а по повод на Еремеев казах, че той ви се е сторил наркоман. Защо? Друго ли трябваше да кажа?
— Не, не, всичко е наред — побърза да го успокои Настя. — Ще се свържа с нея и лично ще я попитам за всичко. Още веднъж ви благодаря.
Алла Ивановна Ярцева дори на монитора изглеждаше ослепително. Като я гледаше, Настя си припомняше думите на Тамара и не можеше да не признае, че са верни. Дълги накъдрени коси, изрусени до бяло, грижливо гримирани очи, пълните устни — покрити с червило в твърде интензивен цвят, а цветът на лицето като цяло — явно подобрен с помощта на фон дьо тен. На ушите — висящи обици, преливащи във всички цветове на дъгата. Дълбокото деколте открива разкошен стегнат бюст, украсен с ярка бижутерия. Как изглежда по-надолу лекарката, Настя не можеше да види, но една толкова впечатляваща горна част позволяваше да се отгатне минипола, обтегнала донемайкъде бедрата и задните части.