— Дмитрий Вадимович ми каза, че се интересувате от Костя Еремеев — започна тя без предисловия. — Сигурно вече са ви наприказвали кой знае какво за нас.
— Нищо особено, казаха ми само, че доста сте общували с него, затова помолих да ме свържат с вас и да ви попитам лично…
Алла Ивановна кисело намръщи хубавото си носле и сниши глас:
— Ами да, бяхме любовници. Мъжът ми нищо не знае, но от вас няма да крия, защото Дмитрий Вадимович и без това е в течение. Сближи ни мъката, не намерих разбиране у мъжа си, а Костя…
— Да, разбирам — каза Настя. — Значи, като специалист не открихте никакви странности в поведението му?
— Абсолютно никакви. Да, Костик е малко странен, не е като всички, но това са прояви на невроза. И после, не забравяйте, че той от малък се е занимавал с компютри.
— И какво от това? — не разбра Настя.
— Как какво? Компютърът е неговият най-добър и единствен приятел, Костя общува с него, разговаря, лекува го, товари го, претоварва го, измисля му пълнеж. За такива като Костя хората просто не съществуват така, както разбираме това например вие или аз. За тях съществуват само машината и пълнежът й. Те нямат навик да общуват с хора. Затова обикновено не са речовити. Разбира се, има изключения, но Костя Еремеев е типичен компютърен маниак, не е приспособен за социални контакти.
— Но нали е имал семейство — възрази Настя. — Как е могъл да има съпруга и дете, ако не е приспособен за социални контакти?
— О, без проблеми! — Лицето на Алла Ивановна се оживи, пролича, че тя навлиза в обичайните води на своята професия. — Човек, фокусиран в машината и пълнежа й, може дори да не забележи как го грабват едни здрави ръчички и го завличат до гражданското. А когато нещата стигнат до дете, няма и да го питат, просто раждат — и толкоз. Между другото, понякога такива хора дори бременността забелязват чак когато до раждането остават месец-два. Такива са си, сякаш не са оттук. Но защо разговаряме само за Костя? Дмитрий Вадимович ми каза, че ви интересуват психическите проблеми на гостите на клуба. Не знам дали мога да ви помогна, все пак съществува лекарска тайна…
— Не, какво говорите, Алла Ивановна, та аз няма да ви питам кой конкретно заради какви проблеми е търсил помощта ви. Интересува ме, така да се каже, общата картина, най-типичните случаи, най-честите оплаквания.
Алла Ивановна на драго сърце разказа за оплаквания от лош сън, от чувство на самота и ненужност, от липса на взаимно разбиране с децата и внуците, а Настя все си мислеше как по-хитро да стигне с въпросите си конкретно до интересуващите я Корягина и Павлова. Докато в разговорите с членовете на клуба това не представляваше особена трудност, защото пенсионерите с удоволствие говореха за всичко, с Ярцева този номер можеше да не мине.
— Алла Ивановна, интересува ме и такъв един момент: горе-долу ми е ясно върху какво се градят контактите на хората в трудова възраст, но какви са свързващите моменти при пенсионери, които нямат обща трудова дейност? На какво се градят техните връзки? Как се зараждат устойчиви приятелски отношения?
Алла Ивановна отново се впусна в разсъждения и Настя зачака удобен момент да зададе подготвения предварително въпрос.
— А на мен ми разказаха, че в клуба се създала една устойчива група от три жени и един мъж, които били толкова различни като характер и манталитет, че хората и досега се чудят какво може да ги е свързвало. После две от жените в тази компания били убити. Да познавахте случайно някоя от тях?
— За Аида Борисовна ли питате? — леко се намръщи Ярцева.
— И за нея, и за Галина Илинична Корягина. Познавахте ли ги?
— Аида Борисовна — малко по-добре, тя на няколко пъти ме потърси, дори съм й предписвала лек антидепресант. А другата жена изобщо не познавах, не е идвала на консултация при мен.
— А Елена Станиславовна Муравьова? Тя идвала ли е при вас?
— Онази, дето се мисли за дворянка стотно поколение ли?
— Ярцева въздъхна и посегна за цигара. Всъщност Настя не видя за какво точно посегна тя, просто ръката й, която до този момент бе подпирала брадичката, изчезна от кадър, а после се появи вече с цигара. — Идвала е, че как. Много й се искаше да й открия някакви необикновени проблеми, говорещи за дворянския й произход. Оплакваше се от много неща, но според мен — все измислени. Търсеше внимание и признание, това е то. Абсолютно здрава психика и пълна, стопроцентова увереност в собствената си необикновеност.
— Ясно. А Полосухин? Казват, че Елена Станиславовна била влюбена в него.
— Защо „била“? — вдигна подчертаните си с молив вежди Алла Ивановна. — Тя какво, разлюбила ли го е? Или се е случило нещо с нея?