— Извинете, неправилно се изразих. С Муравьова всичко е наред, с Полосухин също, и двамата са живи и здрави. Та какво казвате за тези чувства?
— Имаше чувства — едва забележимо се усмихна Алла Ивановна. — Имаше. Във всеки случай, по мое време, докато работех там. Муравьова патологично мразеше Аида Борисовна и ревнуваше Полосухин от нея. Впрочем не по-малко мразеше Корягина, но не ревнуваше от нея, смяташе, че Корягина не й е съперница. Лично аз не познавах тази Корягина, така че, както се казва, без коментар, но колкото до Павлова, Елена Станиславовна виждаше в нея силна съперница. Разбира се, не без основание. Аида Борисовна беше ярка натура, разностранна, интересна, а Муравьова — само превземки, и то евтини, ако разбирате какво имам предвид.
На това място Алла Ивановна се засмя, Настя също — толкова уместно и най-вече вярно прозвучаха любимите думички на Елена Станиславовна Муравьова.
— Та какво можете да ми кажете за Полосухин?
— А… — Цигарата в ръката на Алла Ивановна описа сложен многоъгълник. — … незначителен човек, мухльо, това е, което може да се каже за него. И той не идваше при мен, знам за него само от думите на Муравьова, е, и Костик ми е казвал едно друго. Жена с панталони, това е целият наш Полосухин. Беше тихо влюбен в Аида Борисовна и дори не му стигаше умът да намекне на Муравьова и на онази другата, Корягина, че няма смисъл да си точат зъбите за него. Всяка свободна минута грабва гергефа, ако няма работа за вършене, по цели дни може да си бродира.
— Е, затова ми стана интересно — как толкова различни хора са се превърнали в компания, станали са си близки. Имате ли някакви съображения по този въпрос?
Ярцева сви заоблените си снажни рамене.
— Никакви. Освен може би…
— Какво? — напрегна се Настя.
— Мога да предположа, че и четиримата са обичали да се занимават с критикарство. Но повтарям, само да предположа, защото познавах лично само две от тях — Муравьова и Павлова, а всичко останало ми е известно единствено от техните думи. Разбирате ли, Муравьова критикуваше всичко руско, за нея образец е Западът и неговата култура. Корягина — яростна сталинистка и привърженичка на твърдата ръка, днешният либерализъм й беше като кост в гърлото. Полосухин смята, че Родината го е обидила, защото не го е приела обратно, не му е дала жилище и работа.
— А Павлова? Тя от какво беше недоволна?
— Тя беше доволна от всичко, но смяташе себе си за най-умната, а всички останали — за пълни дилетанти. Аида Борисовна казваше, че образованието се е обезценило, че в днешните университети не се преподава както навремето, че с пари може да се купи всякаква диплома, затова човек не може да се довери на никакви специалисти, всички наоколо са неграмотни мошеници.
Вероятно Алла Ивановна имаше предвид онзи разговор, почти кавга, чийто свидетел неволно се оказала Тамара. Аида Борисовна е сметнала, че лекарката, дипломираната специалистка, неправилно е дозирала предписания й медикамент. Естествено, Аида Борисовна по-добре е знаела колко пъти на ден трябва да взема лекарството. Настя силно се нуждаеше от подробности от онзи разговор, но не беше възможно да попита: самата Алла Ивановна не засегна темата, а на Настя не й се искаше да се позовава на Тамара. Тя дори не би могла да обясни защо. Не й се искаше — и толкоз.
— Та така, съберат се заедно, започват да хулят днешния живот, разбира се, всеки за своите обиди, но като цяло явно се е получавало нещо като строен хор. Във всеки случай, постоянно движеха заедно — продължи Ярцева.
Настя слушаше лекарката и си мислеше как ли самата Ярцева е учила в института. Като при съветската власт или така, както не е харесвало на Аида Борисовна Павлова? От една страна, май нямаше основания да се съмнява в нейната квалификация. Но от друга — този неин външен вид, който никак не предразполагаше към задушевен контакт с пациента, особено с възрастния, и тези нейни думички: „движеха“, „мухльо“… Тя, естествено, твърди, че Еремеев е психически здрав и не употребява наркотици, но може ли да се разчита на нейната професионална оценка? Настя нещо се усъмни.
ГЛАВА 8.
Да, Стасов беше прав — основата на работата на един детектив, без значение държавен или частен, е събирането и обработката на информация. В течение на няколко дни Настя от сутрин до вечер разговаряше с хора и изучаваше документи в търсене на въпросната информация, записваше си всичко отначало в бележника, после — в по-систематизиран вид — го прехвърляше в компютъра си, сетне свеждаше тази информация до най-същественото и съставяше отчети за Стасов, докато накрая започна да й се струва, че знае наизуст биографиите и характеристиките на всички, които имаха дори и най-бегло отношение към клуб „Златна възраст“. Но от това нямаше никаква полза. Изобилието от информация породи у нея усещането за тресавище, в което тя затъва без никаква надежда за спасение.