В събота, 6 февруари, Настя спа колкото й душа иска, стана след девет, взе душ, пи кафе и реши да разходи Дружка, докато отворят клубното заведение, където можеше да закуси обилно и вкусно. Тя така и не бе успяла да напазарува от магазин и всичките й мечти за макар и немного качествени, но пък топли дрехи така си и останаха мечти, затова тя все така ужасно мръзнеше, но храбро разхождаше старото куче по алеята от основната сграда до реката и обратно, като вдишваше влажния леден въздух и едва сдържаше треперенето си. Кучето за никъде не бързаше, грижливо оглеждаше храстчетата и дърветата, душеше ги, по някакви известни само нему причини ги отхвърляше и преминаваше към по-нататъшни търсения, приклякваше, после се отказваше и продължаваше пътя си.
— Дружке, миличка, хайде най-сетне да си свършиш работата и да се приберем на топло — хленчеше Настя.
Кучето вдигаше глава, поглеждаше я с умните си тъжни очи и въздишаше, сякаш искаше да каже: „Организмът не понася заповеди. Не съм виновна, че не ме слуша. Ние с него си имаме инстинкт. Бих се радвала да ти помогна, но…“.
От джоба на якето се разнесе звънът на телефона. В слушалката прозвуча запъхтяният глас на Тамара Виноградова:
— Настя, къде сте?
— Разхождам кучето. Случило ли се е нещо?
— Да. Чакам ви в основната сграда, във вестибюла. Моля ви, елате.
Настя прибра телефона и строго погледна Дружка.
— Край, мила моя, свърши се с молбите ми. Или бързо ще си свършиш работите, или в близко време няма да имаш тази възможност.
Кучето клюмна глава и веднага приклекна. „Гледай ти, сякаш всичко разбира“ — с учудване си помисли Настя. Дали да заведе Дружка в менажерията? Или да я вземе със себе си в основната сграда? Настя реши да не губи време и с кучето влезе във вестибюла.
— Стой тук, само че тихо и спокойно — каза тя и остави Дружка до самата врата.
Към нея вече бързаше Тамара — бледа, с треперещи устни.
— Елате, ще ви покажа нещо.
Каменская послушно я последва в коридора наляво от вестибюла.
— Ето, вижте.
Настя погледна към пода, където й сочеше Тамара, и видя парчета разкъсан плат.
— Какво е това? — попита в недоумение.
В паметта й изплуваха думи от статията в „Томилински куриер“: „В отговор на вика се стекло цялото домочадие, опитали се да успокоят Олга, но тя започнала да си скубе косата и да разкъсва дрехите си…“ Нима пак?
— Това е костюм от деветнайсети век за спектакъла, който поставихме за Нова година. Лично съм го шила.
Гласът на Тамара вибрираше и не беше ясно дали защото е много уплашена, или защото й е жал за труда й.
— Къде се намираше?
— В театралния гардероб, зад музикалния салон. Влизали сте там, нали си спомняте?
— Спомням си — кимна Настя. — Какви са вратите там? Аз влязох през музикалния салон. Има ли и друг вход?
— Не, само през салона.
— А прозорци?
— Има един, той е затворен отвътре, вече проверих.
— Кога намерихте това?
— Две минути преди да ви звънна. Нарочно дойдох в десет часа, исках да поработя върху един костюм за новия спектакъл… И видях… Настя, докога ще продължава това? Аз имам здрави нерви, но всичко си има граници.
Настя се огледа. Във вестибюла нямаше никого, в коридора — също.
— Някой освен вас видя ли това? — попита тя Тамара.
— Струва ми се, никой. Аз влязох веднага след като отвориха основната сграда, дори почаках една-две минути пред входа, докато пазачът дойде с ключовете. Влязох, оставих палтото си в гардероба и тръгнах към музикалния салон. И видях… Нямаше други хора. По принцип администраторката вече трябваше да е тук, но още я няма, нещо закъснява.
— Значи, чистачките са били тук приблизително между шест и осем — уточни Настя.
— Или до осем и половина. Ако бяха видели това, щяха да го махнат. И да се обадят или на мен, или на охраната.
— Следователно човекът, който е направил това, е бил тук между осем и половина и десет. Нима никой не е видял как влиза и излиза? Денят напредва, отдавна е светло. Странно.
— Значи, той нощува в сградата — уверено отговори Тамара. — В някое от хотелските жилища.
— Не — поклати глава Настя, — това е твърде опасно. Във вашия хотел живеят само трима души, да заподозреш някого от трима души е детска задачка. Освен това всички са дошли тук след Нова година и не може да имат нещо общо с огледалото и космите. Проверих това.