Като се възползва от първия благовиден предлог, Настя напусна празника, качи се в колата и тръгна към имението. По пътя взеха да я спохождат вече съвсем неприличните мисли, че щом второто убийство е било имитация на първото, кой, ако не Вторушин, може точно да е знаел и да е възпроизвел всички подробности. Разбира се, и Федулов би могъл, както и всеки от милиционерите, присъствали при огледа на трупа, но именно Вторушин толкова прилича на откачалник, фокусиран върху възрастни жени. Настя мислено си представи как той маже с крем и облепва с пластири ожулените места по задните части и вътрешната страна на бедрата на любимата си баба и едва не повърна. Ами неговият разказ за обиците и огледалцето? Впрочем за какво му е така да се издава? Ако именно Иля Вторушин е въпросният маниак, извършил двете убийства или поне едното от тях, той трябва да прави всичко, та върху него да не падне и сянка от подозрение. И естествено, той няма да разказва за бабините си задни части, за обиците и огледалцето. Но от друга страна, нали си беше пийнал. Значи, бе изгубил самоконтрол.
„Каменская, отвратителни мисли се въртят в главата ти — сърдито си каза Настя. — Хайде да е само едно нещо: или мислим как да търсим маниака, който е извършил двете убийства, или се чудим какви са били причините да убият Корягина и Павлова. И бездруго не успяваш да отработиш едновременно двете версии, вече остаряваш, мозъкът ти не е същият, поизхабил се е.“
Това я натъжи и настроението й се развали още повече. Имаше чувството, че престоят й в Томилин е абсолютно безсмислен, че за толкова дни практически нищо не е направила, освен разобличаването на опитния крадец Лерка Енота, но докато не докаже, че членовете на клуба не са заплашени, работата й не може да се смята за приключена. А сега тя е толкова далеч от този резултат, колкото и в деня на пристигането си. „Стасов не биваше да ме изпраща в тази командировка, не биваше да разчита на мен, мен вече за нищо не ме бива, остарях, изхабих се, негодна съм за каквото и да било.“
Ала пак не можеше да накара мозъка си да не работи и когато пристигна в имението, вече искаше да се обади на Федулов, за да му постави поредната задача. Но трябваше да се стегне и да потърпи до сутринта на другия ден: Настя ясно разбираше, че след като тя си тръгна от сградата на управлението на милицията, гуляят по случай рождения ден на капитан Вторушин е получил ново, много по-интензивно развитие и на Федулов определено няма да му е до нея и до нейните въпроси и предположения.
Федулов й се обади на другата сутрин, което доста изненада Настя.
— Анастасия Павловна, с вас всичко ли е наред?
— Напълно, защо? Случило ли се е нещо?
— Не, не, просто ми се стори, че снощи не ви хареса при нас. Толкова бързо си тръгнахте… Не ни се сърдете, пийнали милиционери, нали знаете… Надявам се, че се държахме прилично? Че не ви досаждахме с глупости?
— Не се тревожете, Дима — успокои го Настя, — всичко беше абсолютно наред. Просто трябваше да успея да разходя кучето, преди да затворят менажерията за през нощта.
— А вие кое си избрахте? — Гласът на Федулов явно се оживи и Настя разбра, че майорът обича кучета.
— Една стара улична кучка. Извеждам я на разходка, храня я по малко.
— Страхотно! Вие сте добра, а не като някои. Имате ли си свои кучета?
— Не.
— А аз имам две. От същото място ги взех, от имението, миналата година.
— Спомням си, разказахте ми. Дима, вижте какво си помислих… Може би Павлова е водела някакво дело, в което е била замесена Корягина, например като свидетел. Да си спомняте такова нещо?
— Не — озадачено отговори Дмитрий. — Но мога да се поровя, да потърся. Защо, да не смятате…
— Защо не? Павлова е водела делото, Корягина е давала показания, осъдили са някого и са го вкарали в затвора със сериозна присъда, а после той е излязъл оттам и е започнал да отмъщава на хората, които е смятал за виновни. Смятате ли, че това е нереално?
— Не, не смятам… Знаете ли, някак не ми беше хрумвало, да си призная честно. Ами да, ценна идея давате — оживено заговори Дмитрий. — Непременно ще потърся в архива на съда, имам там познати момичета, ще ми помогнат. Ето на, не току-така казах, че има какво да научим от вас, а вие не ми повярвахте.
Настроението на Настя, което така си и беше останало потиснато още от снощи, веднага се разведри, макар че тя нямаше навика да надценява комплиментите. Просто се зарадва — и толкоз. И не се задълбочи защо именно. След като озадачи Федулов, тя се замисли къде другаде може да потърси потвърждение на своята нова версия.