Ако някой е отмъщавал на Аида Борисовна Павлова като на бивш следовател, напълно е възможно този някой да не е пристъпил веднага към убийството, а да е започнал със закани. Защото е толкова сладко да уплашиш човека и да гледаш как жертвата ти се гърчи от страх. Многобройните разговори с хората, познавали Павлова, не бяха дали никаква информация кой може да я е заплашвал, но нали Аида Борисовна може да не е разказвала за това на никого. Просто не е вземала тези закани на сериозно и не е смятала за нужно дори да ги спомене в разговор.
Във всеки случай трябва да се прегледа електронната поща на Павлова. Може би е получавала заканителни писма?
Настя веднага отиде в компютърната зала да търси Костя Еремеев, на когото въпросът за електронната поща на Аида Борисовна, кой знае защо, никак не му хареса. Или само така се стори на Настя?
— Не, при нас тя почти не използваше поща — твърдо отговори той.
— А изобщо ползвала ли е интернет тук?
— А на вас за какво ви е това? — зададе той напълно резонния въпрос.
Наистина Настя някак беше забравила, че тук не е детектив, а само социолог.
— Просто ми е интересно какви сайтове посещават членовете на клуба. Какви са интересите им и така нататък.
— Вие можете във всеки момент да видите кои сайтове посещават хората, дошли тук — предложи Еремеев. — Какъв е проблемът?
— Никакъв — смотолеви Настя.
Така де, постъпи изключително глупаво, напълно бе забравила за легендата си. Но не искаше да отстъпва.
— Интересно, защо Аида Борисовна не е използвала поща и интернет? Защо тогава се е обучавала във вашите курсове?
— Имаше си компютър вкъщи, беше си купила. Завърши курсовете тук и си купи — сухо отговори Еремеев. — Задавате някакви странни въпроси.
Има си хас… Ясно е, че въпросите не са му харесали, те изобщо не се връзват с работата на един социолог, а на кого му е приятно да се чувства като идиот, комуто сервират някакви немислими лъжи.
— Просто аз съм страшно любопитна — престори се на много смутена Настя и дори опита да се изчерви, вярно, безуспешно. — Имам си такъв грях, знам. Като ми казаха, че Аида Борисовна е била убита, ужасно ми се прииска да прочета нейната кореспонденция. Разбирате ли, в кореспонденцията на хора, които вече не са сред живите, има нещо… вълнуващо, струва ми се. Сякаш се докосваш до тайна. Само че вие не казвайте на никого, моля ви! Срам ме е от това мое любопитство, но не мога да го надвия, като клептомания е. Крада чужди тайни. Знам, че това е лошо, но не мога да се въздържа.
Едва забележима снизходителна усмивка плъзна по устните на Костя Еремеев.
— Добре, няма да кажа на никого. Но вие внимавайте с тази ваша особеност, може и да си изпатите!
— Знам — виновно въздъхна Настя. — Вече съм си патила.
Тя излезе от компютърната зала и тръгна да търси Бегорски. Настроението й отново достигна възможно най-ниско ниво. Ама как така, а?! Тя, детектив с такъв опит, да допусне такъв непростим гаф. Почти трийсет години е свикнала да бъде детектив и няма навик да бъде социолог, затова постъпи като детектив. Нима мозъкът й вече съвсем за нищо не става? Толкова ли е остаряла? Нима мястото й вече е пред телевизора и на дивана с книжка в ръцете?
Намери Андрей Сергеевич в театралния гардероб до Тамара, която, с очила на носа, кроеше някакъв плат.
— Трябва да се извиня и разкая — започна Настя още с влизането, като реши нищо да не крие. — Допуснах грешка и сега, за да я поправя, ми е нужна вашата помощ.
Без да крие нищо, тя разказа печалната история на своя гаф. Бегорски слушаше внимателно, от време на време кимаше, но Настя не забеляза на лицето му никакви признаци на недоволство. Е, слава богу, поне това.
— И как ще поправяме тази грешка? — попита той, когато Настя свърши.
— Трябва да вляза във вашия сървър. Имате свой сървър, правилно съм разбрала, нали?
— Да, правилно.
— Значи, всички пощенски кутии на членовете на клуба определено са на него. Аз поседях на заниманията в компютърния клас и чух как вашият педагог обясняваше как се отваря пощенска кутия. Той ориентира всички към сървъра zlatnavazrast. Искам да се опитам да намеря пощенските кутии на Павлова и Корягина и да прегледам тяхната кореспонденция. Костя Еремеев каза, че Павлова не е използвала вашите компютри, вкъщи е имала свой компютър, но може би си е отворила поща така, както са я учили. Във всеки случай, мога да опитам. Не че ме бива за хакер, но все пак умея едно друго.
— И какво ви пречи да опитате?
— Вашите служители, които работят в компютърната зала. Аз бях там и видях, че те имат възможност да следят какви прозорци са отворили ползвателите, нали имате мрежа. Ще трябва да работя на своя компютър, но ме е страх, че те ще забележат опита за взлом. Аз ще работя през нощта, когато вашите служители не са в залата. Но ако на сутринта те открият следи от моята дейност, ще се получи неприятно.