— Аз ще реша този проблем — спокойно отговори Бегорски. — Съобщете ми кога ще можете да направите това, което сте планирали, а аз ще поема всички последствия. Ще намеря какво да им кажа. Не се тревожете за това. Какво друго?
— Трябват ми настройките на вашия сървър. Както и адресът на детския дом, в който е ходела Павлова.
Тази мисъл й хрумна току-що и Настя мислено се похвали за това и се зарадва, че главата й все още работи. Децата са същества не само любопитни, но и много наблюдателни.
Следващата й стъпка беше да се обади пак на Федулов.
— Все още нищо не съм направил — заяви той още щом чу гласа на Настя. — Не съм стигнал до архива.
— Да, разбирам — успокои го тя. — Обаждам се по друг въпрос. Жилището на Павлова запечатано ли е?
— Естествено.
— Трябва да вляза там.
— Защо? Какво ще търсите там?
— Трябва ми нейният компютър. По-точно, трябва ми кореспонденцията на Павлова. Помислих си, че ако са я убили за отмъщение, отначало може да са й отправяли закани. Или може в кореспонденцията си тя да е споделила с някого някакви опасения. Може да не е имало закани, но тя да е срещнала или забелязала някого. Изобщо, трябва да погледна. Защото, доколкото си спомням, пощата й не е преглеждана след убийството?
— Не — промърмори Федулов, — защо да я гледаме, след като всички бяхме сигурни, че това е работа на маниак.
— И пощата на Корягина ли не сте преглеждали?
— Още по-малко сме се сещали за нейната. С една дума, разбрах. Ще отида при следователя, ще опитам да го придумам да разреши. И жилището на Корягина ли ви е нужно?
— Засега не, Галина Илинична е използвала компютър в клуба.
— Имайте предвид, че с нейното жилище нещата са проблематични — предупреди Федулов, — то вече е продадено. И аз нямам представа къде можем да търсим личните й вещи.
Добре де, личните вещи на Корягина засега не са нужни, а пощата Настя ще се опита да прегледа, ако успее да изпълни замисленото.
Вечерта неочаквано се отби Тамара. Носеше албум за рисуване.
— Аз само за минутка, Настенка. Искам да ви покажа една рисунка.
Тя отвори албума на отбелязаната страница и Настя видя стройна фигурка в нещо феерично и според нея доста безформено. Не беше почитателка на подобен стил, но като цяло картинката създаваше впечатление за изящество и някаква тайнственост.
— Красиво е — каза неуверено. — За новия спектакъл ли е?
— Не, Настенка, за вас е.
— За мен?
— Ами да. Помислих малко как мога да ви облека, та да бъде красиво, оригинално и същевременно да подчертава вашата същност, вашия характер. Ето какво се получи. Искате ли да ви я ушия?
— Какво говорите — уплаши се Настя, — недейте, благодаря. Защо е нужно?
— Как така „защо“? — искрено се изненада Тамара. — За да я носите, да се радвате, че създавате вярна представа за себе си.
— Не, не, никога в живота си няма да облека такова нещо — решително отказа Настя. — Никога не съм носила и не смятам да нося такива дрехи.
Тамара се засмя.
— Ще видите, Настенка, ще стане просто великолепно, особено ако ви подстрижа специално за този модел дреха. Ама не се тревожете, аз ще купя плата или Андрей ще ми донесе, ще му кажа какъв плат ми трябва и той ще го намери. Ако роклята не ви хареса — изхвърлете я, а ако ви хареса, смятайте, че е моят подарък за вас. Между другото, какво ще кажете да ви подстрижа? Няма да е зле и да ви боядисаме, имате бели коси. Вярно, косата ви е светла, бялото не се забелязва, но го има, аз го виждам.
За миг Настя се поколеба. Категорично не искаше да се подстригва, както не искаше и новата дреха, но за боядисването можеше да помисли — белите коси в нейната платинена на цвят коса ставаха все повече и повече.
И все пак отказа.
— Някой друг път, а? Сега не съм готова за радикални промени.
— Но все пак помислете — усмихна се закачливо Тамара.
— И ако намерим минутка, ще ви взема мерки, може пък да ви свърши работа.
Когато Тамара си тръгна, Настя си погледна часовника — десет без двайсет, още половин час — и ще може да се захване с търсенето на електронната кореспонденция на Аида Борисовна Павлова. Тя вече си представяше как горе-долу ще го прави и се опитваше да се настрои за предстоящата работа, но мисълта й току се отплесваше към необичайната рисунка на Тамара. Дали да се посъветва с Льошка?