На сутринта Настя разходи Дружка, която днес беше някак кротка и оклюмана, закуси с плодова салата и овесена каша (в заведението й казаха, че докато Андрей Сергеевич не замине, ще изпълняват безпрекословно неговите разпореждания) и тръгна за детския дом.
Управителката на детския дом, приветлива, но наглед измъчена и уморена жена, дълго не можа да разбере защо гостенката от Москва се интересува от децата, които са ходели при покойната Аида Борисовна. Наложи се да съчини поредната лъжа и да се представи за журналистка, която събира материал за статия за двете загадъчни убийства.
— А в тукашната милиция знаят ли, че събирате такъв материал? — строго попита управителката, недоверчиво загледана в Настя през очилата с дебели рамки.
— Разбира се — увери я Настя, — и оперативните работници, и началникът на Градския отдел, можете да им се обадите и да се убедите.
Вероятно го каза достатъчно убедително, защото управителката не се захвана да проверява. Тя заведе Настя в стаята за игра и я помоли да почака. След двайсетина минути се върна и каза, че всички деца сега са на училище и е по-добре Каменская да се върне тук довечера. Настя се скастри мислено: как не се сети за това, толкова е очевидно — децата са на ученическа възраст! Не, определено й е време да слага край на детективската работа — допуска грешка след грешка. Нима и на „Петровка“ е работила толкова зле напоследък? Или просто сега се е отпуснала, защото обстановката не прилича на служебната и все й се струва, че работи не сериозно, не истински, а участва в някаква игра.
— Кажете, много ли от вашите деца си кореспондират с клуб „Златна възраст“? — попита тя вече на излизане.
— Много — кимна управителката, — ами… почти всички. Всички искат да имат семейство и се надяват да си намерят ако не родители, поне баби и дядовци. Това е нормално за дете от сиропиталище и Андрей Сергеевич не е сбъркал в това отношение, правилно се е сетил.
— Бегорски ли?
— Да. Това беше негова идея, той ни купи и компютрите. Къде другаде ще намерите детски дом, в който да има цял компютърен клас? Но и резултатите ни са много добри, не само Аида Борисовна ни навестяваше, има и други възрастни хора, които се сприятелиха с нашите дечица. Вземат ги вкъщи за почивните дни, водят ги на кино и по други места. Само благодарение на сайта „Моите близки“ се намериха.
Към шест часа Настя се върна в детския дом и я заведоха в стаята, където се бяха събрали осем деца, момчета и момичета. Всички те постоянно общували с Аида Борисовна, гостували й, заедно ходели на разходки и екскурзии, слушали нейните прекрасни приказки и дори се готвели да поставят куклен спектакъл. Но не успели, защото някой убил Аида Борисовна.
— Тя шиеше такива красиви кукли — изхлипа едно от момичетата. — Вече бяха готови, репетирахме приказката за вълшебната мелница… Искахме отначало да я представим пред децата тук, а после в клуба на Аида Борисовна.
— Страхотна беше — обади се басово от ъгъла мрачно момче с пъпки по бузите, — колко различни истории знаеше и разказваше интересно.
— Деца, спомнете си, моля, как се разхождахте заедно из града. Особено към края… преди нейната смърт. Може би някой я е спирал по улиците? Някой да я е заговарял? Или тя е срещала някакви стари познати? Хубаво си спомнете.
Но никой не си спомни нищо подобно.
— Може би са й предавали бележки? Може би Аида Борисовна изведнъж си е губила доброто настроение или е ставала угрижена, или мрачна, или уплашена? Може би са й звънели на мобилния телефон, след което настроението й рязко се е разваляло?
Настя засипа децата с въпроси, но не получи нито един ясен отговор. Децата добре си спомняха много подробности, спомниха си дори някаква жена с красива рокля, защото тази рокля направила впечатление на Аида Борисовна и тя я похвалила, и то не просто си спомниха, а подробно я описаха. Ала нищо, което би могло да е свързано с получаване на заплахи, така и не изплува. Личеше, че децата тъгуват за своята наставница, мъчно им е заради нейната смърт и много се стараят да бъдат полезни, но… Този ход на Настя Каменская не даде никакъв резултат.
Затова пък сутринта на следващия ден започна позитивно: при Настя отново дойде майор Федулов. Лицето му грееше.
— Анастасия, струва ми се, че намерих каквото ни трябва. Не ви се обадих по телефона, реших, че е по-добре да се видим лично. Оказахте се права — започна той още от прага, — има такова дело, което е водела Павлова и по което свидетелка е била Корягина. Всичко се връзва! Предсказахте го много точно!